Едва ли бъдещите майки мечтаят раждането да се проточи прекалено дълго. Но да се предскаже как точно ще протече родилния процес, е много трудно.

Случва се „удоволствието” да се проточи, и майката много да се умори и да започне да изпада в паника. Каква е причината за това нарушение? Защо е опасно и как в такива случаи помагат лекарите и акушер-гинеколозите?

Тежко раждане и критериите за него

Една от аномалиите на родилната дейност е продължителното или тежко раждане, тоест когато появата на бебето на бял свят продължава по-дълго, отколкото е при норма.

Колко продължава нормалното раждане

Ако жената ражда за първи път, то този процес продължава от 12 до 18 часа, а при второ и следващо е по-бързо – не повече от 12-18 часа.

Първият период е най-продължителен по време. През това време се разкрива маточната шийка, така да се каже, отваря се вратата на дома, в което е живяло досега бебето.

Миниатюрният отвор на маточната шийка с диаметър само от няколко милиметра се разкрива до 10-12 см. Скоростта на това разкритие е приблизително 1 см на час.

Вторият период – изгонване на плода, продължава много по-дълго – при норма не повече от час. През това време детето се придвижва непосредствено по родилния канал – период на изгонване, и напуска майчиния организъм.

При тежко раждане може да се проточи как първият период, така и вторият, понякога и двата.

Какви са причините за тежко раждане

Основната причина за тази патология – това е слабост на родилната дейност. Какво е това?

Това е такова състояние, при което се наблюдават слаби контракции и/или неефективни.

Колко често са тежките раждания

Това е усложнение не е сред редките, приблизително 9-12%. Тоест на практика всеки ден акушер-гинеколозите си имат работа с такъв проблем.

До тежко раждане се стига в 60-80% от случаите на нарушена маточна съкратителна дейност.

Доказано е, че увеличаването на продължителността на родилната дейност е по-често при първо раждане.

Освен това тежкото раждане се съпровожда с по-продължителен безводен период, ако плодният мехур се е спукал преди развитието на родилната дейност или в началото на първия период.

В какви ситуации най-често се наблюдава слаба родилна дейност, заради която може да се проточи?

  • Бъдещата майка страда от различни хронични заболявания или се е разболяла от нещо остро в момента на родилната дейност;
  • Майката страда от затлъстяване, различни хормонални нарушения;
  • Наблюдават се възпалителни процеси в маточната кухина, туморни образувания, протича микоплазмена инфекция;
  • Патологии на текущата бременност – анемия, многоводие, фетопланцетарна недостатъчност и др.;
  • Неправилно разположение на бебето в матката;
  • Размерите на бебето превишават размерите на родилните пътища, което затруднява придвижването по него;
  • Жената е с непропорционално малък таз;
  • Наблюдават се психологически личностни особености – страх, напрежение преди раждането, емоционална неустойчивост.

Остава подлежащия на дискутиране въпрос дали не се увеличава продължителността на раждането, заради използване на епидурална упойка.

Днес няма убедителни данни за взаимовръзката за взаимовръзката между този вид обезболяване с продължителността на раждането.

Според резултатите от някои изследвания са получени следните данни – вследствие на епидуралната анестезия може да намалее първият период на раждането, като се увеличи вторият период, но общата продължителност на родилния процес няма да се промени.

Това обаче не са окончателни заключения, и изследванията по този въпрос продължават.

В някои случаи причина не може да се установи – майката е здрава, спокойна е и бодра, и детето е наред, родилната дейност започва да работи добре, но внезапно всички родилни процеси отслабват.

Опасно ли е продължителното раждане

За съжаление, вследствие на тежко раждане са възможни проблеми при роденото дете или неговата майка:

  • По-ниските оценки по скалата Апгар, което най-често изисква оказване на първична реанимационна помощ веднага след раждането;
  • Повишен риск от асфиксия при раждането, дългосрочните последствия от която могат да са доста продължителни;
  • Висок риск от родилни травми, от леки – счупване на ключицата, кефалохематом, до тежки, неврологични нарушения, вътречерепни кръвоизливи, травми на гръбначния стълб;
  • Повишен риск от развитие на инфекциозно-възпалителни заболявания в периода след раждането, което може да е свързано с продължителен безводен период;
  • Понякога при децата се наблюдават последствия като забавяне на психическото и умственото развитие, което е свързано с нарушение на мозъчното кръвообращение на фона на продължителен безводен период;
  • Повишава се риска от развитие на усложнения при раждането и след него – преждевременно отлепване на плацентата, маточни кръвотечения, възпалителни процеси в матката, майчини родилни травми;

Това се случва рядко, но все пак изходът от тежкото раждане може да е крайно неблагоприятен, да се стигне до летален изход, ако не бъде оказана медицинска помощ.

Тактика на лекаря при тежко раждане

Трудно е да се предвидят особеностите на родилния процес, но своевременната оценка на рисковите фактори помага за разграничаване на онези родилки, при които могат да се очакват усложнения.

Как водят раждането акушер-гинеколозите, ако поради някаква причина то се проточи по-дълго, отколкото трябва?

На първо място е необходимо внимателно да се проучи анамнезата на жената. Дали е имала предходни раждания и как са протекли те? От какви заболявания страда? Излекувала ли е възпалителните процеси по време на бременността, ако е имало такива? Как е разположено бебето в матката?

Всичко ли е наред с хормоналния статус на жената?

Впоследствие е необходимо да се проследи характера на самото раждане, ефективност и продължителност на контракциите, динамика на разкритие на маточната шийка.

Следва внимателно да се проследи сърцебиенето на плода, да се извърши кардиотокография, за да бъдат установени своевременно нарушенията в състоянието на бебето.

Тактиката при тежко раждане зависи от много фактори. Водещи са времето за откриване на слабостта на родилната дейност и състоянието на бебето.

Популярен метод е стимулиране на раждането с окситоцин. Този хормон стимулира маточните съкращения. При слабост на родилната дейност хормонът се въвежда венозно или микроструйно.

В ситуациите, когато стимулирането на раждането не носи желания резултат или въпреки провежданите мероприятия, започва да страда кръвообращението на плода, което води до неговата хипоксия, възниква въпроса за необходимост от провеждане на секцио.

Освен това операцията може да е необходима при неправилно разположение на бебето или при несъответствие на нейните размери с родилните пътища на майката.

Ако за секцио вече е късно, какво е решението

Случват ли се ситуации, при които е късно за извършване на секцио, но детето по никакъв начин не се ражда? Да, и това също се случва.

Тактиката на лекаря в такава ситуация също е различна – разрез на влагалището или перинеума, използването на методи за вакуумна екстракция на плода, поставяне на акушерски стипци.

Решението за необходимия обем медицинска помощ се оценява отделно при всеки един случай. Много е трудно да се прогнозира предварително.

Методите за профилактика на тежко раждане засега не са разработени.

У нас с цел да се избягват тези усложнения лекарите все по-често препоръчват раждането да става секцио и затова 40% от децата се раждат с операция.

Все още се проучва как секциото влияе на здравето на децата в бъдеще и дали по някакъв начин се отразява неблагоприятно на тяхното здравословно състояние в зряла възраст.

За майката е по-добре да роди естествено, тъй като възстановяването е много по-кратко, отколкото да се подлага на коремна операция, каквато е и секциото.

В опит да намали високия процент на оперативните раждания и по този начин и да стимулира лекарите да ги избягват, ако има възможност, НЗОК предвиди увеличаване на клиничната пътека на естественото раждане на 1100 лв., а секциото остана 900 лв.

Така лекарите няма да бързат да пращат бъдещите майки да раждат оперативно, а ще преценяват дали не може роди естествено, тъй като касата ще плати повече така.

Според стандартите на СЗО не повече от 15-20% средно ражданията трябва да са секцио, в останалите случаи това не е необходимо и дори може да е вредно.