Възпалителните процеси, локализиращи се в областта на лигавицата, се нарича тифлит. Това възпаление се характеризира с изразен болков синдром в съвкупност с храносмилателни нарушения и някои други клинични нарушения.
Това заболяване най-често протича в хронична форма, но може и да е с остър характер.
Съществува голямо количество фактори, които могат да доведат до възникване на тази патология.
Тифлит – как се разпространява
Сред тях са инфекции, имунен дефицит и т.н. Прогнозата при това състояние зависи от това колко своевременно е била поставена диагнозата.
В напреднал стадий тифлит може да стане причина за разпространение на възпалителната реакция към мастната тъкан, която обвива сляпото черво, мезаденит и дори перитонит.
Тифлитът се смята за доста рядко срещана етиология. Това възпаление най-често се открива във възрастовия диапазон от 25 до 60 години.
Предразполагащи фактори и причини
Мъже и жени в еднаква степен са подложени на развитие на този патологичен процес. В детската възрастова група това състояние най-често е усложнение на левкемия.
Според статистиката, то се открива при приблизително 20% от децата на химиотерапия.
Възпалителният процес в областта на сляпото черво се предизвиква от инфекциозна флора. Възможно е принос да имат както условно-патогенни бактерии, така и патогенни микроорганизми.
Условно-патогенната флора най-често се активира при хроничен застой на фекални маси в лумена на червата.
В резултат на запек се нарушава киселинно-алкалното равновесие, което води до активно размножаване на бактерии.
В основната рискова група при тази болест са хората с нарушена чревна перисталтика или такива, които страдат от други състояния. При тях е характерно нарушаване на евакуацията на фекални маси от червата.
Още една често срещана причина са чревни инфекции, например, дизентерия. Понякога патогенната флора може да се разпространи към сляпото черво и от отдалечени огнища с кръвообращението.
В редица случаи това възпаление възниква на фона на хранителна алергия или при автоимунно увреждане на червата.
Специфична форма на тифлит се развива при тежки състояния на имунен дефицит. Протича с възпалително-некротични изменения, характерни са за онкологично болни и за заразени с HIV.
Срещат се чревни инфекции и състояния на имунен дефицит. Хроничната форма е с по-слабо изразени признаци, но най-често води до развитие на усложнения.
Патогенезата на острата форма е представена от възникване на възпалителна реакция, при която се нарушават съдовете и нарастват отоците.
Кръвообращението в засегнатата област се нарушава, което води до постоянно усилване на исхемията. При патологии, свързани с потискане на имунната система, по лигавицата на сляпото черво е възможна поява на огнища на некроза.
Симптоми, характерни за тифлит
При остра форма симптомите нарастват стремително. Първо, болният се оплаква от изразени болезнени усещания, които са с пронизващи или дърпащ характер.
Болковият синдром се локализира в дясната половина на корема и става още по-интензивен при каквато и да е физическа активност.
В редица случаи придобива пристъпообразен характер. Обикновено тези пристъпи възникват 4 или 6 часа след хранене. Непосредствено самото сляпо черво е много болезнено при палпация.
Присъстват и симптоми като пристъпи на гадене и повръщане, разстройства на перисталтиката.
При неусложнено протичане повръщането най-често е еднократно, а при усложнено – многократно.
Това е важен диференциален признак. Понякога при възникване на усложнения се открива повишение на телесната температура. Клиничната картина до голяма степен зависи от причините за развитие на тифлит.
Хроничната форма не се съпровожда с на практика никакви симптоми. Болният често се оплаква само от постоянно подуване на корема.
Други оплаквания обикновено отсъстват. При обостряне се появяват всички изброени клинични проявления.
Диагностика и лечение на болестта
За първоначално поставяне на диагноза се започва с преглед. От лабораторните методи се използва копрограма – анализ на фецес и пълни кръвни изследвания.
Препоръчва се и назначаване изследване на фецеса за наличие на скрита кръв и посявка за определяне на възбудителите.
От инструменталните методи най-информативни са ултразвуково изследване и контрастна рентгенография.
Лечението при такова възпаление започва с диета, която предполага изключване на всички храни, които могат да окажат раздразващо действие на червата.
