Ботаническото наименование на този зеленчук е Cucurbita pepo var. Giromontina – едногодишно тревисто растение от семейство Тиквови. За първи път е било внесено в Европа от Америка.
Индийските племена Ирокези в продължение на 10 хилядолетия традиционно са използвали тиквичките за храна и дори са ги считали за основно средство за прехрана заедно с тиквата, фасула и царевицата.
Плодовете на тиквичката имат продълговата форма и са с зелен, жълт или бял цвят.
Хранителна стойност на 100 грама
• Белтъчини – 0.6 грама;
• Мазнини – 0.3 грама;
• Въглехидрати – 4.6 грама;
• Вода – 93 грама;
• Калоричност – 24 килокалории;
Тъй като в 100 грама сурови тиквички се съдържат само 24 килокалории, а в печените – 88, те се причисляват към групата на диетичните храни.
Този зеленчукът е показен за консумация от всеки, дори и от хората, страдащи от затлъстяване.
Тиквичка - полезни свойства
Месестата част от тиквичката лесно се абсорбира от тялото, без да причинява раздразнение на стомаха и червата, като осигуряват стимулиращо действие на последните.
В този зеленчук се съдържа витамин С, който е от съществено значение за образуване на колаген и който оказва благотворно въздействие на кожата.
Витамин А, на който също са източник тиквичките е полезен за зъбите и косата и влияе добре на зрението.
Също в състава на този зеленчук е установено наличието на важните за организма микроелементи калий, калций, желязо, магнезий – важни за сърцето, мускулите и черния дроб.
Хранителните влакна в тиквичките добре абсорбират токсичните вещества, излишният холестерол и вода и способстват за тяхното отстраняване от организма.
При затлъстяване консумацията на този зеленчук създава усещане за бързо засищане, като по този начин се ограничава апетита за други по-висококалорични храни.
Изключително полезни са тиквичките за хора в напреднала възраст.
Те активират храносмилателните процеси, подобряват моторната и секреторната функция на стомаха и червата, влияят благоприятно на кръвотворния процес, препятстват развитието на атеросклероза.
Препоръчително е включването им в хранителни режим при заболявания на бъбреците, черния дроб и при хипертония.
Тиквичките са диуретично средство при явни и скрити отоци. За тази цел най-подходяща тяхната месеста част, семената и цветовете.
Семената не се пекат, а се сушат в гореща фурна и редовно се приемат по 15-25 броя от тях на ден. Цветовете, които са паднали сами на земята, се варят по 7-9 броя в количество вода равно на една чаша.
Тиквичките са най-добрата храна за премахването на излишните течности от организма.
Най-полезни за тази цел са тези с дължина около 20-25 см, незрели, като се използват заедно с кожата, варят се кратко време, без да се добавя сол, олио или масло.
Ястията с тиквички притежават също противоалергично, противоанемично и жлъчегонно действие, стимулират чревната перисталтика и изпразването на жлъчния мехур.
Като противоалергично средство 5-6 пъти дневно между храненията се приемат по 1/3 чаша запарени 10-12 цвята от растението, които се заливат с 500 мл вряла вода и получената смес се оставя да престои 2-3 часа.
Ястията от тиквички са полезни при пациенти болни от хепатит, холецистит, жлъчно-каменна болест, хроничен колит, хипертония, атеросклероза, хроничен нефрит и пиелонефрит.
Семената на тиквичките са показни при бъбречно-каменна болест, дължаща се на отлагане на оксалати и урати и при подагра и при други нарушения на обмяната на веществата.
Калоричността на този зеленчук е много близка до нулата, а това означава, че може да се консумира в неограничени количества през целия сезон.
