Чуждестранни застрахователи при анализ на медицинските бази данни установяват, че изследванията, които в повечето случаи се провеждат без отчитане на медицинските показания и не помагат за поставянето на диагнозата.
Ненужни изследвания като такива не съществуват
Но често пациентите се изпращат на изследване за всеки случай, повечето пъти – на тото.
А това води не само до излишен разход на средства, но и често до хипердиагностика, която се последва от назначаване на ненужно, а това означава и опасно за здравето на пациента, лечение.
За добрия лекар 80% от поставянето на правилната диагноза, във всички области на медицината, идва от разговора с пациента, още 10% - прегледът и останалите 10% са резултати от изследвания, които трябва да потвърдят лекарските предположения.
1. Онкомаркери
Това са продукти от жизнената дейност на тумори или вещества, които се синтезират от здравите тъкани в отговор на развитие на туморния процес.
Към тях се отнасят раковия ембрионален антиген – маркер на рак на дебелото черво, алфафетопротеин – маркер на чернодробен рак, простатен специфичен антиген.
Това изследване се представя като метод за ранна диагностика на рак.
Но всъщност тест за онкомаркерите е спомагателно диагностично изследване, което се подлага на съмнение от повечето специалисти.
Причината е, че няма нито един тест, който да притежава 100%-ова чувствителност и специфичност.
Повишаването на нивото на онкомаркерите може да се наблюдава не само при туморен процес, но и при други патологични процеси.
Що се отнася до теста за простатен специфичен антиген – ПСА, днес все повече изследователи подлагат на съмнение използването му като скринингов метод за диагностика на рак на простатата.
При мъжете над 70 години с аденом на простатата и простатит дава грешноположителни резултати.
2. Поставяне на стент
Дълго време поставянето на стент се е възприемало като профилактична процедура, която се прави на всички пациенти над определена възраст.
В САЩ, но и у нас се появи такава информация, че поставянето на стент в редица случаи било правено без показания.
Всяка хирургична интервенция трябва да се провежда строго по показания, а изборът на стента да се извършва след пълни прегледи и определяне на подходящ вид.
При скъпите стентове с лекарствено покритие има опасен страничен ефект – поставянето им може да доведе до тромбоза на коронарните артерии.
При стентовете без покритие –по-евтиният вариант, често се стига до рестеноза, вторично свиване на кръвоносните съдове, което изисква повторна операция.
3. Хирургия на простатата
Традиционното хирургично лечение на рак на простатата се последва от сериозни усложнения – импотентност, уринарна инконтиненция, уриниране през катетър.
Затова лечението в началните стадии на рак на простатата при мъже в напреднала възраст, се прилага т.нар. изчаквателна тактика.
Когато терапията завършва с появата на клиничните симптоми на заболяването.
В по-млада възраст се прилагат по-щадящи видове операции – брахитерапия и радиохирургия с кибернож.
4. Гръбначна хирургия
До неотдавна диагнозата дискова херния е била автоматичен повод за операция.
Днес се прави само при упорита болка, която не се поддава на лечение с никакви обезболяващи и при разстройство на тазовите функции – непълно изпразване на пикочния мехур.
Ако хернията не се обажда, а е случайна находка, открита при преглед, не е нужно да се оперира, а трябва да се наблюдава.
Разпространението на заболяването често се среща при млади недисциплинирани пациенти, които веднага след операцията се връщат към обичайния начин на живот.
