Такова поведение на родителите отравя психиката и живота на детето.
Токсичните родители също обичат своите деца, само че представата за добро при тях е силно изкривена.
Вместо в семейството да се създава атмосфера на лекота и комфорт, те демонстрират изкуството на манипулациите за удовлетворяване на собствените психологически потребности, например, потискане на повишената тревожност, справяне със страх от самота.
Родителят е възможно да действа единствено от добри подбуди и искрено да вярва в това, че така е по-добре за всички. При детето с времето се формират различни комплекси.
И така, нас също може да ни нарекат токсични, ако някое от тези твърдения характеризират нас и поведението ни.
Какво подсказва токсичност на родителя
1.Собствените интереси и емоции над детските чувства
Родителите понякога подценяват чувствата на детето, смятайки ги за несериозни. Например, посещението при зъболекар се обсъжда само от позицията на времето и парите, докато страхът на детето от зъболекарския стол се оценява само като детски каприз.
Ако обидата към бившия мъж е над тъгата на детето по неговия баща, това е признак на токсичност.
Към типичните битови проявления на токсичността може да се отнесе принудата детето да изяде някое ястие, което цяла вечер родителят е приготвял.
2.Детските интереси над собствените
Прекалената загриженост и услужливост е не по-малко вредна от родителския егоизъм.
Когато родителите се опитват да налеят мляко в и без това пълната чаша, на детето се възлага отговорност – да пие, за да не се разлива.
Прекомерната загриженост не дава на детето свободно да диша – да бъде само себе си и да прави собствен избор.
Жертвена готовност и услужливост, на първо място се оказват в интересите на самите родители – така те се опитват да разработят своите комплекси и да станат „нужни и значими”.
3.Чувството за вина – силно оръжие
Човек, който изпитва чувство за вина, е лесно да се управлява. Токсичните родители използват множество уловки за манипулации.
„Заради теб пожертвах кариерата си…”, „Ако имаше на кого да те оставя, сега бих…”, „С последните ни пари, ти купихме нов компютър, а ти…”.
Всичко това са фрази, типични за токсични родители, които се произнасят със смисъла: „Ти си ми длъжен!”
4.Детето отговорно за съдбата на родителите
Ако сте склонни да прехвърляте отговорността за вашето собствено благополучие и щастие, то вас абсолютно точно можем да ви наречем токсични родители.
„Ти си на рожден ден при твой приятел, а на мен кръвното ми се вдига вечер”. „Ще отидеш в София да учиш или в чужбина, и аз ще остана съвсем сама”.
Подобни фрази също карат детето да изпитва чувство за вина и да се отказва от своето щастие. В резултат децата жертват приятели, образование и интереси заради родител.
5.Не уважавате чужди граници
Родителите, които смятат себе си и детето за едно цяло, несъзнателно му тровят живота. Без да чукат влизат в детската стая, без да питат му взимат телефона, четат му чатовете и подслушват разговорите му с приятели.
Коронната фраза на токсичния родител: „Какво криеш от мен”.
Липсата на граници в детството може да се отрази неблагоприятно на живота на човека в бъдеще – такива хора трудно изграждат отношения и в личния живот, и с колегите.
6.Опитвате да контролирате всичко
Ръка за ръка с липсата на лични граници върви и прекомерният контрол. Само че в този случай да сме на една територия съвсем не е задължително – майката може да се обади на сина си в офиса и да го попита дали си е сложил шапката и дали е обядвал.
Прекомерният контрол много добре се маскира под загриженост. Така всъщност родителите опитват да се справят със собствената си тревога дали нещо няма да се случи, макар и това да създава неудобство за децата.
7.Не давате на детето да взема собствени решения
Стремежът на родителите да решат всичко е продиктувано не толкова от загриженост, а от опасение за резултат. Да направят сами всичко понякога е по-бързо, по-удобно и по-приятно, отколкото да виждат как детето допуска своите собствени грешки.
Виждаш, че не можеш да се справиш, все аз трябва да те измъквам от неприятни ситуации, това е типична фаза на токсичния родител.
Основна задача на родителите е навреме да научат детето само да се грижи за себе си и да се самообслужва и да взема решения.
Когато токсичният родител се опитва да внуши на детето, че не може да се справя само в живота с годините може да доведе до сериозни изкривявания, и реализация на това, което постоянно повтаря той.
8.Постоянно критикувате
Токсичните родители постоянно критикуват децата си с добри намерения – според тях те трябва да слушат, че с тях нещо не е наред, и да започнат да се поправят.
Умното, красивото и послушно дете – това е комплимент за родителско самолюбие, а токсичните възрастни обслужват именно своите психологически интереси.
„Отново ли се занимаваш с тази глупост?” И защо си толкова невнимателен?, „”Погледни на кого приличаш”
Всъщност излишната критика води до това, че детето няма да ви покаже своята рисунка първо, след това няма да ви сподели тайна, а когато порасне, ще скрие своята връзка, за да не слуша своите недостатъци от неговия избор.
9.Няма да умеете да сдържате своите емоции
Ако човек не умее да сдържа своите емоции, то всички „токсини” от изригващия вулкан агресията достига най-близките. Първо, страдат децата, тъй като те поради липсата на опит не могат правилно да реагират на гневните изблици.
Токсичните родители смятат, че говоренето на висок тон с детето помага по-добре да чуе и усвои казаното.
Звуковата атака блокира мисловния процес на детето, сработва реакцията, която психолозите наричат „бий се-бягай или умри”.
Резултатът е, че детската психика се отравя от безсмисленото чувство на страх.
Спокойната атмосфера в семейството способства за анализ на ситуацията, какво обаче да направим, за да не се повтаря негативният опит.
10.Наказвате с игнориране
Обратната страна на агресията е мълчание и липса на общуване, т.нар. пасивна агресия. За наказание токсичните родители демонстрират игнориране, сякаш не забелязват детето, не говорят с него, не отговарят за неговите въпроси, не чуват неговите молби.
Въпреки пасивността, такова поведение на възрастните е много токсично, тъй като децата са уязвими към родителското невнимание.
Мълчанието, също както и агресията, не дава на детето възможност да анализира ситуацията и да направи своите изводи. Също както и в останалите ситуации, игнорирането обслужва психологическите интереси на самия родител – в такива моменти той сам се превръща в малко дете и изживява своите собствени обиди от детството.
Не е редно да се допуска изпадането в подобна ситуация, затова и родителят е този, който може да направи всичко възможно, за да се пребори със собствените си негативни поведенчески реакции.
Ако не го направи, детето също се научава така да реагира, и най-вероятно, когато порасне, и вече има свое собствено семейство, по същия начин ще опитва да възпитава и своите деца.
Възможно е токсичният родител да е възприел този начин на поведение от своите родители, и така това се предава от поколение на поколение.
Характерът също се наследява, но по силите ни е да повлияем на случващото се и възприетият от поколения начин на поведение в определени ситуации, като не го предаваме напред.
В противен случай ще принудим детето отново да се сблъсква със същите проблеми, когато то самото стане родител, неговите деца също ще страдат от възприетия модел на поведение, прилагайки пасивна агресия.
За съжаление, тази поведенческа реакция се прилага обикновено не само по отношение на децата, но и спрямо половинката – съпруга, съпругата или към колегите при обтегнати отношения в работата, затова трябва да се опитаме да я преборим.
