Мозъкът ни е несъвършен.
Забравяме имена на хора, не можем да заспим от безпричинен страх през нощта, не забелязваме очевидни неща.
Защо в главата ни цари хаос?
1. Защо ни се привиждат страшни неща?
Навярно на всеки от нас му се е привиждало, сякаш крадец се е промъкнал в стаята през нощта, а се оказва стар халат на дръжката на вратата.
Или сенките по стените са ви напомняли на страшни чудовища. За какво са ни подготвили милиони години еволюция.
Около нас има множество опасности, и нашият мозък незабавно реагира на всяка потенциална опасност.
Разбира се, на пръв поглед изглежда, че е глупаво да подскачаме при вида на халата в тъмното, каква пък е тази опасност?
Но само най-внимателните наши предци, които са реагирали на несъществуващи опасности, са успели до оцелеят.
Страхът е помогнал на човечеството да си изработи удивителна защитна реакция „бий или бягай“.
В такива моменти симпатиковата нервна система мобилизира силите на организма.
Започваме да дишаме ускорено, за да има повече кислород в кръвта, чувствате напрежение в мускулите, получавате заряд адреналин и ставате по-бдителни, отколкото обикновено.
За нашия мозък е характерен предпазливия подход, затова много често ни се случва да изпаднем в ситуация, в която няма никакви основания за страх.
Например, преди говорене пред публика.
Проблемът е, че реакцията „бий или бягай“ се активизира, преди да стане ясно дали има нужда от нея.
И в това има логика – по-добре да се подготвим за несъществуваща опасност, отколкото да изпуснем реална.
2. Защо не можем да си спомним защо сме влезли в съседната стая?
Позната ситуация – тръгвате към кухнята, решени да свършите нещо, престъпвате прага и забравяте какво сте щели да правите.
Проблемът е в особеностите на краткотрайната памет.
Тази памет е в непрекъснато действие.
Всяка секунда си мислим за нещо, информацията постъпва в мозъка с много голяма скорост и на практика веднага изчезва.
Всички нови данни се съхраняват като модели на невронна активност, и това е много сложен процес.
Понякога в тази ненадеждна система стават нарушения.
Информацията може просто да се загуби, затова и забравяте до къде сте стигнали.
Често това се случва, защото мислите твърде много за нещо друго.
Обемът на краткотрайната памет е само 4 единици, които се съхраняват не повече от минута.
Това е причината да не е изненадващо, че новата информация измества старата.
3. Защо не можем да скрием от другите какво мислим в действителност?
Мозъкът ни поразително добре разгадава израженията на лицето и разпознава емоциите.
За тази цел му е необходима минимум информация.
Типичен пример са емотиконите.
В символите в движение можете да разпознаете радост, тъга, удивление, макар и това да са само точки и чертички.
Някои хора могат добре да скриват емоциите си, например, играчите на покер.
Но дори те нищо не могат да направят с непроизволните изражения.
Управляват се от древна структура на нашия мозък – лимбичната система.
И когато се опитваме да скрием своите истински емоции от учтивост, околните все пак забелязват кога усмивката ни е искрена и кога не.
Нашият мозък е сравним със свръхсъвременен компютър.
Но никой не би се зарадвал на компютър, който по собствено усмотрение променя и премахва данните от паметта.
