До началото на 18 век медицината била в пълен хаос. Действало се на следния принцип – ако повечето от пациентите се подобрявали от определена процедура, тя се смятала за ефективна.

Никой не записвал нищо, а лекарите разчитали само на своята памет. Както е известно, паметта работи избирателно – случаите на успешно изцеление се запомняли добре, а провалите се приписвали на грешки и непреодолими обстоятелства.

В медицината дълго царствали варварски методи – например, кръвопускане. Промените идват едва след появата на доказателствената медицина.

Този нов подход изисквал всички лекарства и методите на лечение да преминават през клинични изпитвания, потвърждаващи тяхната ефективност, преди да започнат да се прилагат на практика.

Раждането на съвременната медицина с 3 експеримента

1.Скорбут и портокали – начало на доказателствената медицина

Първи експеримент от областта на доказателствената медицина е прието да се смята опитът на корабния лекар Джеймс Линд с матроси и портокали.

През 1746 г. Джеймс се качва на борда на британския военен кораб „Солсбъри”.

Корабът отплавал, и още през пролетта на 1747 г. при много от матросите се развива разпространеното за мореплавателите заболяване – скорбут.

Джеймс Линд бил млад лекар с любопитен ум, който още не се бил подложил на медицинските стереотипи от онези времена, затова решава да лекува скорбута по свой начин.

За експеримента младият лекар подбира 12 моряци с еднакви симптоми на скорбут – всички те били с почернели венци, обрив, апатични и със слабост в коленете.

Лекарят създава за болните приблизително еднакви условия – спали в едно помещение, ядели едно и също на закуска, на обяд и на вечеря.

Единственото, което се отличавало – това са методите на лечение. На едните предписал по литър сайдер на ден, на на останалите – морска вода, оцет, еликсир от сярна киселина или на паста от чесън и горчица.

Накрая, на една част от доброволците младият лекар предписва по 2 портокала и един лимон на ден.

Както сами можете да се досетите, оздравели матросите от последната група. Сега всички знаем, че скорбутът се предизвиква от недостиг на витамин С, но в 18-ти век това не било очевидно.

Резултатите от експеримента на Джеймс Линд поставят началото на същинските клинични изследвания.

2.Лейди с лампата и ранените войници

Следващият пробив в доказателствената медицина е от средата на 19-ти век по време на разгара на Кримската война и благодарение на старанията на британската милосърдна сестра Флорънс Найтингел

Лейди с лампата, както я наричат нейните пациенти, получава сестринско образование и през 1854 г., в разгара на Кримската война, започва да работи във военни болници. Съвсем скоро дори става ръководител на полева болница в Турция.

Кога британската милосърдна сестра попада в турската болница, тя установила мръсотия, запушена канализация и развалена храна. Смъртността сред ранените, докарани в болницата, била огромна – 43%, и за всичко обвинявали тежките рани.

Но Лейди с лампата предположила, че високата смъртност е от инфекциозните заболявания, които се развивали от лошата хигиена.

През 1855 г. милосърдната сестра подема реформи във военната болница. Решава да осигури на ранените нормална храна, чисти легла и свеж въздух в болничните крила.

Другите лекари и офицери смятали, че се занимава с глупости и ѝ създавали препятствия. Но когато се прибира във Великобритания решава да докаже, че е била права.

И благодарение на знанията си по математика и статистика показва, че смъртността във военната болница се понижава от малко под 50% до едва 2%.

3.Плесен, немити чашки и пеницилин

Нито една история за развитие на медицината не може да мине без разказа за откритието на антибиотиците.

Още повече че изобретяването на пеницилина е толкова увлекателно, тъй като се състои от серия от случайности и сложни експерименти.

Откритите антибактериални препарати през последните 80-90 години на масово използване спасиха много хора, но светът днес е изправен пред нова опасност – супербактериите.

Антибиотиците спират да действат, поради масовата им употреба и развитието на резистентност на повечето бактерии.