Навиците за поведение на човека могат да разкажат много за неговия характер.
Когато постъпваме по един или друг начин околните си съставят за нас свое лично мнение.
Често то може да бъде обективно.
Например, агресията за щяло и нещяло сигнализира за несдържан характер или потиснат гняв или навика да се проверява и контролира всичко за тревожност на личността.
Например, невинаги навикът да бъдем в центъра на вниманието означава, че обичаме да общуваме и предразполагаме всички към себе си.
Възможно е подобни прояви на характера да показват, че на него изобщо не му достигат любов и признание отвън.
1. Да говорим директно и открито
Има хора, които рязко и без заобикалки казват на околните истината за тях, живота и отношенията.
Понякога подобна искреност може да се възприеме болезнено от околните.
Не на всички и невинаги им е приятно да чуят истината, която наранява или излага цялата система от ценности на човека на опасност.
Това е причината и много хора да смятат този навик за поведение за вреден, ненужен и дори жесток.
От гледна точка на психологията тази особеност на личността позволява на човека да не се впуска в игрите на връзки, любови, вражди и близост.
Да бъдеш открит и да не се замисляш за последствията на своите думи, как те ще повлияят на тези, които ги слушат.
Всъщност това е полезно качество, но само за тези, които се възползват от него.
То дава на човек възможност да не потъва в негативните чувства.
Да не се преструва, че отношенията са добри, когато всъщност са много далеч от идеалното си състояние.
Да не мълчи, ако го използват или се отнасят несправедливо към него.
Но наличието на този навик може да постави под заплаха общуването на хората помежду им, да предизвика болка или обида у околните и близките хора.
2. Съсредоточаване в миналото
Понякога човек не може да остави миналото – постоянно мисли за връзки, които отдавна са приключили, преживява отново стари травми и комплекси.
Спомня си за хора, които животът е отделил от него.
Тази особеност на характера, от една страна, не ни позволява да се намираме в настоящия момент, а от друга е полезен.
Показва, че човек подсъзнателно приема това, което е важно в неговия живот и не иска да го пусне без удовлетворение на собствената си потребност.
Това поведение говори за внимание към собствената личност.
3. Обратната страна на комплекса на нерешителност
Човек може да има различни комплекси на характера.
Нерешителността в живота и в общуването може да се разглежда от околните като един от тези, от които трябва да се избавим.
Но не трябва да бързаме със заключенията.
Ако човек избира дълго, вслушва се към събитията или към хората, е възможно да е твърде внимателен при вземането на правилно решение.
Тази особеност на личността се явява обратна страна необмислените постъпки.
Нерешителността може да премине в изобретателност.
И ако развием способност спокойно да обмисляме нещата, да се вслушваме в своите желания, ще намалее и страха от това да направим грешка.
Заедно с това ще си отидат и душевните терзания, които се възприемат като нерешителност.
А в характера се появява внимателното отношение към собствените потребности и разбиране на собствените желания.
