Избавете се от товара на обществените предразсъдъци, които се опитват да ви накарат да възприемете и да се ръководите по тях.
Как да не се чувстваме отговорни, за нещо, което не трябва
1.Отказваме да спасим близък човек
Ако партньор, родител или друг близък човек се сблъска с пагубна зависимост, логично е да поискаме да го спасим. Това изглежда отговорно и правилно, макар и да може да доведе до обратния резултат.
Взаимоотношенията около зависимия човек се градят по определена схема. Нарича се триъгълник на Карпман. В него се разграничават 3 роли:
- Жертва, която се нуждае от помощ;
- Преследвач, който тероризира жертвата, позовавайки се на нейната зависимост;
- Спасител – избавя жертвата от страдания и се чувства като герой.
Това не означава, че последният идва и оправя всичко. Участниците в схемата по ред приемат различни роли, и спасение е възможно само когато се измъкнем от този триъгълник.
Да допуснем порасналият син се опитва да спаси баща си от алкохолизъм. Страдащият от зависимост мъж става жертва, а детето приема ролята на спасител – опитва да помогне с пари, да поддържа ред около него, да му намери място в център, където ще му помогнат.
Бащата продължава да пие, и синът се превръща в преследвач – изхвърля алкохола, взима му парите, за да не си купува алкохол и за да му плати сметките и да му купи хранителни продукти. Намерението е същото, но ролята е друга.
На бащата му омръзва, и започва да обвинява за всичко сина си, нахвърля се върху него с юмруци, ролите се сменят – сега той е преследвач, а синът е жертва. След това мъжът опитва да се помири със сина си, да стане негов спасител и да създаде у него илюзия, че всичко може да се оправи.
В крайна сметка всичко се връща в изходна позиция – синът започва да спасява, а бащата да е жертвата. Новият кръг започва, основният враг – алкохолизъм, не е победен.
За сметка на това се формира съзависимост, която пречи на хората да бъдат щастливи, затваря ги към околните.
Разбира се, не трябва да изоставяме близък човек, когато изпадне в трудна ситуация. Това е нормално, да му се предложи помощ. Но само от него зависи дали е готов да я приеме.
2.Раздяла с неподходящ партньор
Ако човек реши да се раздели с партньора си, защото се е почувствал предаден, излъган, не е изпълнил това, за което са се разбрали, то получава вълна от критични бележки от околните.
Първо, отстрани изглежда, че инициаторът носи отговорност за това, че се е стигнало до раздяла.
Второ, раздялата и още повече разводът досега са се възприемали като нещо ужасно. Търпи, страдай в името на запазването на семейството, но не смей да си тръгваш. И в крайна сметка, дори абсолютно сигурният в своята постъпка човек започва да се замисля, че може би е трябвало да даде шанс.
Разбира се, невинаги раздялата е, защото другият е станал непоносим. В определен етап е възможно да установите, че през цялото време сте се променяли вие, за съжаление в различни посоки и повече нищо не ви задържа заедно.
Отношенията не са повинност, не са разплата за грехове и не са възпитателен метод от серията – Щом си го избрал, търпи си го.
Ако една връзка предизвиква у вас само негативни емоции, то е нормално да си тръгнете. Да продължите да се борите за нея, а не за своето щастие, това всъщност е безотговорно.
3.Отказвате да решавате чужди проблеми
Ако сте родили или осиновили някого, докато не навърши пълнолетие неговите проблеми са и ваши проблеми. Това дори не е морално задължение, а чисто юридическо. Родителят отговаря за децата. Във всички останали случаи можете, но не сте длъжни да помагате.
Очевидно е, че с ентусиазъм ще помогнете за някого, който ви е симпатичен и в отношенията ви има баланс. Но ако някой ви обвинява в безотговорност, когато отказвате да решавате неговите проблеми, това е манипулация. Просто продължавайте в същия дух, и така тези, които ви обвиняват, че не им помагате скоро ще изчезнат.
