Той ли е наистина? Ще бъдем ли заедно цял живот?
Всеки от нас, който има сериозна връзка, рано или късно си задава подобни въпроси.
Как да разпознаем истинската любов?
Подсказват психоаналитиците.
Какво е това любов? Чувство, което ни дарява с абсолютно щастие?
Или преживяване, което създава емоционален хаос?
Нито едното, нито другото.
Дори взаимната любов не дава усещане за хармония и безметежност.
Но ни вълнува и разтърсва в продължение на години.
Любовта е многостранно чувство, ето кои са и неговите компоненти.
1. Загадъчност
Любовта е тайнствено чувство. Усещаме я, но не я разбираме.
Силата, с която ни привлича любимия, е необяснима.
Стремим се към него не защото ни харесва как изглежда, богат е и има власт, не защото прилича на някой от родителите или друг значим за нас човек.
Ако вашият съюз може да се обясни логично – „тя замени неговата майка“ или „заедно са заради парите“, не може да става дума за истинска любов. Ако любовта е истинска, винаги има тайна.
Любовта се обръща към нашето безсъзнателно – към някакво детско преживяване, загуба или тъга по нещо, което не сме могли да получим.
Засяга тази част от личността, която е неизвестна и на нас самите.
Ето защо е грешно да си мислим, че в една връзка трябва да се сливат 2 половинки, които раждат нещо цяло.
Именно в тази представа се крие причината, поради която се разпадат много съпружески двойки.
Когато човек усеща някаква недоизказаност във връзката, решава, че това не е неговата половинка, а тайнствеността е задължителна, за да има истинска любов.
2. Страх от загуба
И то постоянна. И не само за любимия, но и за себе си, тъй като се страхуваме да не се слеем с него.
Изпадаме в зависимост от другия, защото постоянно се нуждаем той да ни подкрепя в нашето съществуване.
Оттам е и страхът от загуба.
Любовта означава риск.
Това чувство е толкова главозамайващо, че понякога искаме да го отхвърлим, за да се защитим от плашещата власт на другия човек.
Фройд е подчертавал, че Ерос и Танатос са неразделни: обичам те и те съсипвам.
Ерос е нашето желание да се съединим един с друг.
Танатос е пристрастяване към смъртта, което ни подтиква да разкъсаме тази връзка, за да остане нашето АЗ всемогъщо.
Трудно е да се откажем от себе си, любовта винаги носи мъка, тъй като засяга самото наше същество – това, което имаме на този свят.
Това се осъзнава само от малцина.
Когато са сами, се наслаждават на любовта, защото се чувстват защитени.
Но ако успеем да превъзмогнем всички съмнения и страхове и се отдадем на любовта, попадаме в нова територия, в която всички чувства отново се разкриват.
3. Готовност за крачка към неизвестното
В любовта нищо не е предопределено.
Никой не може да гарантира, че чувствата ще бъдат постоянни, а съвместния живот – дълъг и щастлив.
Любовните отношения са специфичен свят, в който разумът почти няма власт.
Но не трябва да се настройваме за най-лошото.
Понякога заради предишен опит с неуспешна връзка, се убеждаваме , че сме обречени на страдание.
За да заобичаме отново истински, трябва да успеем отново да повярваме в чудото, да приемем неизвестното и да се научим да бъдем търпеливи.