По данни на социологическите проучвания 33% от българите пренебрегват лекарската помощ.
1. Медицински университет за 2 часа
Световната здравна организация определя самолечението, като разумно използване от самите пациенти на лекарства, които се продават свободно, с цел профилактика или лечение на леки разстройства на здравето преди оказване на професионална лекарска помощ.
Но на практика думата „самолечение“ най-често има негативен оттенък.
Днес може да се намери информация за диагностика и лечение на всяка болест. Ако човек почете няколко часа може да си създаде измамното впечатление, че сега знае дори повече от лекарите.
Медиците има специален професионален виц по този повод – „Медицинската сестра смята, че знае всичко за болестите, лекарят – много, а професорът - нещо“.
Когато се опитвате да си поставите диагноза и да си назначите лечение, вие претендирате, че са известни всички тънкости за заболяванията, техните проявления, лекарствените препарати. Всъщност има огромно количество фактори, за които вие не знаете.
Например, много хора, които страдат от честите промени в настроенията, начитайки се на учебници по психиатрия, стигат до мнението, че имат маниакално-депресивна психоза.
Но този симптом може да свидетелства за погранични разстройства на личността, депресии и много други състояния, а понякога и за банална преумора.
Често на хората, страдащи от неврози, ги безпокоят болки в гърдите, „прескачане“ на сърцето, световъртеж, главоболие и други „симптоми“ от страна на вътрешните органи.
Човек може да реши, че има сърдечно-съдово заболяване, и да започне да приема планини от ненужни таблетки, и само лекар може да разбере какво всъщност се случва с тях.
Често поставянето на точна диагноза, дори не е по силите и самия лекар след преглед – необходими са допълнителни изследвания.
2. Опасна маскировка
Сред заболяванията е разпространена мимикрията. В популярната литература и в учебните за студентите-лекари най-често са описани класическите симптоми на заболяванията, но в полеви условия всичко може да протече по различен начин.
Класическата картина на инфаркт на миокарда е силната пареща болка зад гръдната кост, която не преминава повече от 5 минути, пребледняването, студената лепкава пот, чувството за страх. Но понякога проявленията могат да бъдат съвсем нетипични.
В редки случаи инфарктът на миокарда може да протече като пристъп на бронхиална астма, практически без болка, с кашлица и задушаване. Понякога основният симптом е болка в корема.
Известни са случаи, когато човек се е обръщал към зъболекар със силен зъбобол, лекували са му кариес, а в крайна сметка се оказвал инфаркт.
Дори лекар, имащ многогодишен опит с пациенти, невинаги може да разпознае заболяването, проявяващо се с нетипични симптоми, маскиращо се като друго заболяване.
3. Странични ефекти на лекарствата
„На едно помага, на друго вреди“ – това твърдение се отнася за абсолютно всяко лекарство, и няма изключения. Когато лекарят назначава лечение на пациента, той се ориентира не само по ефективността на препаратите, но и по тяхната безопасност.
Много медикаменти са противопоказни за хора, имащи нарушена функция на черния дроб на бъбреците, алергии, съпътстващи заболявания, за деца, бременни, кърмещи жени.
Страничните ефекти на препаратите се проявяват, ако се налага приемането им в големи дози, твърде често или дълго. И също така, ако се съчетаят неправилно.
Ето защо лекарите са твърдо против пациентите да приемат на своя глава лекарства. Просто няма как да съобразят толкова много едновременни фактори.
