Отоците могат да бъдат симптоми на сериозни заболявания и нарушаване на водния обмен, а могат и да са признак на временно натрупване на течности в организма.
Например, оток на лицето може да се появи заради голямо количество чай изпито преди лягане, а може да означава и сериозно заболяване на бъбреците.
Отоците на краката и на ръцете могат да са признак на умора, а могат да сигнализират за проблеми със сърцето – хипертония, венозен или лимфен застой.
А още по-сериозни са на белите дробове и на мозъка. И за всички тези случаи се прилагат различни диуретични средства.
Изборът на диуретично средство се прави, след като се установи причината за отоците, като правилен избор може да направи единствено специалист. Сам да си изписва човек диуретици е опасно.
Нашата задача е да разберем, какви са съществуващите групи препарати, техните свойства и противопоказания.
1. Бримкови диуретици
Наричат се толкова странно, защото действат на частта от бъбреците – бримката на Хенле, вътре в тубулната система на нефрона. Така максимално бързо и ефективно способстват за изхвърлянето на водата и натрия.
Именно тези препарати се назначават интравенозно в случай на спешна необходимост, например, при оток на белите дробове. Перорално бримковите диуретици също се приемат, тъй като обаче са много силни, се изписват на кратки курсове.
Най-често това се случва при сърдечна недостатъчност и при бъбречни заболявания.
Сериозните техни недостатъци са 2 – въпреки високата си ефективност препаратите действат за кратко – в продължение на 6 часа, също понижават нивото на калия и магнезия в кръвта.
2. Тиазидни диуретици
Към най-често прилаганите се отнася хидрохлортиазид и диуретиците на основата на индапамида.
Доколкото натрупването на течности в пространството между клетките се съпровожда с повишаване на нивото на натрия, основната задача на тиазидните диуретици е да предотврати абсорбцията на натрий и да го екскретира с урината.
Благодарение на свойството си да разширяват кръвоносните съдове, тези препарати бързо проникват в кръвта и започват да действат в рамките на 1 час, след като са били приети.
Прилагат се за доста дълги периоди от време – от 3 месеца нагоре. Но не са толкова ефективни, колкото първата група, но могат да се използват по-дълго.
След прием на препарата се понижава кръвното, доколкото обемът на циркулиращата кръв значително намалява. В тази връзка се назначават само при хронични заболявания на сърдечно-съдовата система.
3. Калийзапазващи диуретици
Предходните групи пикочогонни средства не са много щадящи към калия, който е необходим за пълноценната сърдечна функция. Освен това, приемът на диуретици, които изхвърлят калия, увеличава риска от инсулт.
С цел предотвратяване на надвисналата опасност могат да се изпишат калийзапазващи диуретици, които обаче не са толкова ефективни.
4. Растителни диуретици
В началото на статията споменахме, че задържането на течности може да е временно явление, тогава приемът на диуретици е нецелесъобразен, тъй като излишно се натоварва сърцето, и се увеличава рискът от странични ефекти.
На помощ за такива случаи идват растителните пикочогонни средства, като такива са:
• Брезата – листата и пъпките;
• Лайка;
• Коприва и липа;
• Змийско грозде;
• Канела и много други;
Растителните диуретици се пият като чайове, отвари. Но не са толкова ефективни, колкото медикаментозните, но пък нямат странични ефекти, което означава, че могат да се пият от деца и бременни жени.
