Мъдри слова от човека, определил начина на педагогическо мислене на 20-ти век.
Антон Макаренко е известен руски педагог известен най-вече със своята успешна работа с непълнолетни нарушители и изоставени деца.
През комуните, организирани от него, минават около 3000 възпитаници, бивши скитници и рецидивисти, от които нито един не попада под стража повторно.
Това, което е правил Макаренко, се е смятало за опасно и се е осъждало от властта.
Едва десетилетия по-късно, през 1988 г. неговата дейност бива призната от ЮНЕСКО.
Антон Макаренко, наред с Мария Монтесори, Джон Дюи, се превръща педагог, определил педагогическото мислене на 20-ти век.
Lechenie.bg напомня няколко изказвания на известния педагог, които карат всеки родител да преразгледа своите методи на възпитание.
1. Родителското уважение към собственото семейство, родителският контрол – ето това е първият и най-важен метод на възпитание, взискателност на родителите към самите себе си
Трудно е да не се съгласим с известния педагог – възпитанието на дете е невъзможно без работа над себе си.
Ако с поведението на детето нещо не е както трябва, е възможно по-внимателно да погледнем в себе си, тъй като децата взимат пример от своите родители.
2. Възпитанието на деца е съвсем лесно, когато се прави без нерви, в рамките на пълноценен, спокоен, нормален и разумен живот
Там, където възпитанието върви без напрежение, там то успява.
Стабилното семейство, в което царят любов, доверие, взаимно разбиране – ето това е идеалната система на възпитание, според Макаренко.
Възпитанието не е наука, а самият живот.
Ако сме свикнали да търсим отговори в книгите по възпитание, по родителски форуми или в кабинета на психолога, е възможно да се налага да погледнем възпитанието от друг ъгъл.
Искреното участие в живота на детето, вниманието и времето, прекарано заедно, може да разкаже за него, много повече от всеки психолог.
3. Не гневът, не крясъците, не молбите, а спокойното и делово отношение – ето в това трябва да се изразява техниката на семейната дисциплина…
Ако се научите и да различавате истинските и фиктивни потребности на децата.
И сами няма да забележите как вашето родителско разпореждане се прави с най-милата и приятна форма на приятелство между вас и детето.
Съвременните психолози биха нарекли това установяване на граници, и това е, без което не може да се мине.
Ако желаете да възпитате пълноценна личност, а не разглезен и инфантилен възрастен.
Като истински хуманист, Макаренко е бил категорично против телесните наказания.
И то при положение, че неговите възпитаници са били малолетни престъпници.
Наказанието е винаги поражение за родителя, който не е могъл правилно да установи границите на позволеното в общуването с детето.
И точно не трябва да наказваме детето, за да му отмъстим за неговите простъпки – това ще предизвика само ненавист и увеличава пропастта на неразбирането.
4. Още от тийнейджърска възраст в детското сърце живее тревога за родната майка, татко, баба, дядо
На детето го боли и е тъжно, когато с тях се случва нещо лошо.
По цели нощи може да не спи, мислейки си за мама и татко.
Не го пазете от тези тревоги, от тази болка.
Ако криете от него какво ви случва, ще порасне като човек с каменно сърце.
А в каменното сърце няма място нито за синовна привързаност нито за бащина ласка, нито за велики идеали.
