Когнитивните изкривявания, или грешките на мислене е лесен начин, който нашият разум използва, за да ни лъже.
Погрешните стереотипни съждения обикновено изплуват в мозъка, когато сме недоволни от себе си, говорим си неща, които сякаш са напълно верни и рационални, но реално ни карат да бъдем още по-недоволни от себе си.
Например, казвате си, че винаги търпите неуспехи, когато пробвате нещо ново, затова за каквото и да се замислите ви очаква провал.
Това е пример за черното и бялото, или за поляризираното мислене. Виждате нещата само в пределните им стойности – ако не сте преуспели в едно, неуспехът ви очаква навсякъде.
Ако пък продължавате в същия дух, най-накрая ще стигнете до извода, че сте пълен лузер и ходеща катастрофа.
Това е примерът за генерализирането, когато провалът в едно нещо така се отразява на самооценката, че се понася от личността като цяло.
Именно на „работа“ с когнитивните изкривявания психотерапевтите учат своите пациенти. Само да усетите тези опасни мисли в потока на съзнанието, можете да им дадете достоен отпор.
Ако всеки път се отказвате от шаблонните мисли и стереотипните оценки, с времето започват да изчезват, като автоматично се заменят с по-рационални и претеглени разсъждения.
Кои са най-разпространените когнитивни изкривявания?
1. Филтрация
Вземаме всички негативни аспекти от някаква ситуация и ги преувеличаваме, като същевременно филтрираме всичко хубаво.
Например, човек обръща внимание на един неприятен детайл и буквално зацикля върху него, заради което възприемането на реалността става твърде мрачно или изкривено.
2. Поляризирано /черно-бяло/ мислене
При поляризирано мислене всичко винаги е или само черно, или само бяло. Или сте на върха, или сте на дъното.
Постоянно разпределяте околните хора и ситуации, в които се оказвате, по черни и бели линии, никакви нюанси на сивото не се предполагат, цялата сложност и нееднозначност на реалността не се отчита.
Ако само малко не достигате до оценка „превъзходно“, сте пълен неудачник.
3. Генерализиране
При това когнитивно изкривяване правим много крайни изводи, основавайки се на един единствен случай. Ако нещо лошо се е случило някога, очакваме, че същото ще се случва постоянно.
Човек възприема отделният неприятен инцидент като част от безкрайна верига на поражения.
4. Прибързани изводи
Човек още нищо не е казал, а вече знаем какво чувства, как ще се държи и защо постъпва така, а не иначе. И всички тези изводи и предположения правим, основавайки се на собствените си усещания и модели на поведение.
Например, стигате до убеждението, че нещо лошо се отнася до вас, дори и без да се опитвате да си изясните, така ли е това всъщност. Или предчувствате, че всичко ще бъде лошо, и сте убедени, че предчувствието не ви лъже.
5. Катастрофичност на съзнанието
Постоянно се готвим за катастрофа, без значение каква. Чувайки за някакъв проблем, започваме да си задаваме въпроси от серията „Какво, ако се случи трагедия?“ , „Какво, ако това се случи с мен?“ – и така нататък.
Същевременно можем да преувеличаваме, или обратно, да минимизираме важността на случващото се. Например, човек възприема като катастрофа незначително събитие – собствена грешка или постижение на някакъв друг човек.
Или неоправдано понижава мащаба на имащите значение неща, докато не започнат да изглеждат толкова важни, например, собствени или нечии недостатъци.
