Понякога лъжата е полезна за здравето, друг път – не.
1. Социална лепенка
Всички лъжат.
Знаят, че това е лошо, не е красиво, но все пак редовно предават на околните недостоверни сведения.
Средно веднъж два пъти дневно.
Парадокс, но лъжата е нещо чуждо на човешката природа.
При необходимост да се каже неистина в организма се синтезират ударни дози хормони на стрес.
Разбира се, има хора, които лъжат както дишат.
Най-често това са пациенти с признаци на личностно разстройство – погранично, психопатично, нарцистично.
Но най-често не за тези, които в името на лъжата се налага да пристъпват чрез стреса и мъките на съвестта.
Същото както и с лекарствата – очакваната полза трябва да превишава потенциалния риск.
Страшно е да се говориш истини, когато те тероризират с въпроси: „Отива ли ми роклята?”, „Добре готвя?”, „Дебела ли съм?”
В тези случаи малката и безобидна лъжа може да ни спаси от сериозни проблеми.
Макар и лъжците е прието да се осъждат, лъжата всъщност е необходима за комуникация с обществото.
Постоянни ни се налага да правим избор между честност, а това означава и самота, които се изискват за оставане в социума, и често избираме последното. „Толкова ви отива тази рокля!”, „Разбира се, хубави са ти манджите!”
Всички тези фрази са като лепенка, с която лекуваме ежедневните ни социални проблеми, стараем се да не нараняваме чувствата на околните.
Съмнявате се?
Само си представяте какво се случва, ако сте абсолютно честни във всички тези ситуации.
2. Източник на удоволствие
Тези, които често лъжат, са с най-голяма активност в прилежащото ядро – това е структура на мозъка, която участва в системата на възнаграждение, формиране на удоволствие, смях и зависимости.
Колкото по-често е възбудена системата за възнаграждение, толкова по-голяма възможност имаме за получаване на пари, дори в абсолютно честен контекст.
С други думи, алчността формира предразположение към лъжа.
Във всеки случай човек получава удоволствие.
Ако отхвърлим естетичните моменти, в това няма нищо лошо.
3. Тренировка на логиката и фантазията
За да лъжем красиво и незабележимо, трябва да притежаваме гъвкав ум и много добра памет.
Умението да лъжем е естествен етап от нашето развитие.
Със съзряването децата придобиват необходимите навици.
До 3 години не умеят да лъжат.
В първите години от живота те са невинни, тяхното ниво на умствено развитие просто не предполага сложно изградени схеми на измама.
Фантазията е буйна, но да използват лъжата като инструмент за постигане на цели те все още не умеят.
Праволинейността в тийнейджърска възраст е фантастична.
Колкото и да внушаваме на детето, че не трябва нещо да казва, то все пак ще го направи.
4. Признак на интелект
Желанието да украсяваме се обяснява със своеобразната структура на човешкия мозък.
Грубо казано, мозъкът на лъжците физиологично е по-развит, отколкото при честните.
Това се потвърждава от наблюденията на зоолози върху нашите близки роднини – приматите.
Маймуните не се колебаят да лъжат в ежедневието.
5. Тревоги, депресия, затлъстяване
Изследванията свързват даването на лъжлива информация с повишен риск от развитие на рак, тревога, затлъстяване, наркомания, игромания, неудовлетворение от работата и връзките.
Лъжците сами създават физически и емоционални проблеми.
В повечето случаи това е комплекс от проблеми, които се подхранват един от друг.
