Не бързайте да ругаете и да слагате по ъглите вечно каращите се едно с друго деца. Имаме по-добър план за вас.
Едва ли ще ви се получи да пресечете абсолютно всички детски спорове. Но в тях няма нищо лошо.
Защото конфликтите също са полезни.
Те помагат на момченцата и момиченцата да се сдобият с важни житейски навици:
• Да се научат да заявяват за желаното;
• Да получават необходимото;
• Да „напипват“ рамките на необходимото;
• Да се договарят един с друг;
• Да намират път за взаимодействие с другите хора;
Но е желателно тези конфликти да не са чак толкова много. Нека се опитаме да разясним какво трябва и не трябва да правят родителите.
1. Когато забранявате, проявете съчувствие
Всички деца имат чувства и емоции – и това е естествено, както имаме две ръце и два крака.
И ако можем да хванем детето и насила го отведем оттам, където не искаме да го виждаме, защо не го направим с правилните думи.
Например, сестрата се кара с братчето си, защото то е размазало неизсъхналата все още боя на картинката, която е нарисувала. В такава ситуация можете да кажете, че съжалявате.
„Ти толкова си се старала да нарисуваш този снежен човек и разбирам, че си ядосана на братчето си. Но трябва да му обясниш с думи, че не трябва да прави така, а не да се карате и борите“.
А на малкия вредител можете да кажете: „Виждам, че си разстроен, че сестра ти рисува по-добре от теб. Но това е, защото е по-голяма, и някога и ти ще може така.
Следващият път ще опитаме да направим това заедно, но не трябва да правиш повече пакости“.
2. Научете децата да се борят с яда, а не едно с друго
Кажете на децата, че за техните конфликти има един виновник – яростта. И именно тя не иска братята и сестрите да дружат.
Така че обявете война на тази злодейка и ето какво ще използвате против нея, когато се появи:
• Слушалки и енергични танци под съпровода на любима музика;
• Всякакви варианти за справяне със злата енергия, които се вписват в условията ви у дома;
3. Поставете се на мястото на обвиняемия
Осъзнаването на собствената грешка е първата стъпка към това да я коригирате. Но не сочете с пръст и не назовавайте имена, а преценете за себе си детските постъпки и си направете изводи.
Просто кажете на скаралите се деца, че няма нищо чак толкова изненадващо в това, че са се скарали.
„Аз също бих се обидила, ако ти ми беше обещавал да ме изчакаш да се облека, но въпреки това излезе без мен. Но също би ми било неприятно, ако някой ме беше накарал да го чакам толкова дълго! “
4. Развивайте чувството за съпричастност
„Погледни, Деси падна и си удари коляното! Сигурно сега я боли много! Отиваме да ѝ помогнем да стане и да я успокоим“, „Погледни, как това малко момиченце плаче. Какво толкова я е разстроило“.
Всички тези фрази ще бъдат много по-ефективни, отколкото обикновената заповед „Ти си длъжен да обичаш сестра си!“
5. Не вземайте ничия страна
Когато враждуващите деца не са скарали на шега, трябва да се намесвате само ако още нямат навици как да регулират поведението си в конфликтни ситуации.
