Опитите с точност да се постави диагноза далтонизъм в детска възраст може да се окаже трудна задача.
Причината е, че много деца не могат да научат основните цветове, докато не навършат 3-4 години.
Така, задавайки въпроси за цветовете по време на разходка или предлагайки им да изберат подходящият молив за книжките за оцветяване, родителите могат да получат неправилни отговори, само защото детето не е научило наизуст как се казват например, червено, синьо или зелено, без да споменаваме все още нюансите.
Кога можем да започнем да проверяваме детето за цветна слепота
На възраст от около 18 месеца децата започват да познават цветовете по техните наименования. Дори и първоначално да не могат да назоват цвета, ако родителите поискат да им се покаже в книжка или сред кубчета, нивото на развитие може да е на достатъчно ниво, за да се направи всичко правилно.
Доколкото деца на възраст около 3 години често могат правилно да идентифицират само един или два цвята, поставянето на диагноза далтонизъм при деца под тази възраст може да е затруднена.
С помощта на някои съвети родителите могат да разберат не влияе на детето нещо още освен простото незнание на цветовете. Ето признаците, по които може да се разпознае, че детето е далтонист.
1.Картинки, оцветени с неправилни цветове
Когато децата оцветяват книжка с картинки, те често избират определен цвят, защото това красиво или този цвят им харесва. Така че ако рисунката на детето по цветове се отличава от реалността, това все още не е признак на далтонизъм.
Ако обаче детето бъде помолено да оцвети небето или листата на дърветата с цвета, който вижда навън, а то не е в състояние да го направи, това може вече да е признак на далтонизъм.
Според твърдения на експерти, децата без специално обучение не започват реалистично да оцветяват картинки, докато не навършат от 5 до 8 години. Така че да се очаква, че детето само ще го направи е нереалистично и безсмислено.
Ако родителите помолят детето да оцвети тревата с цвета какъвто я е виждало в парка и вместо избор на зелено, то започне да оцветява с лилаво, оранжево или друг цвят, и това се случва постоянно, то може да е признак на нарушено разпознаване на цветовете.
2.Трудности при различаване на червено и зелено
По данни на изследвания на Международната асоциация на офталмолозите, най-разпространеният тип далтонизъм е неспособност за различаване червен и зелен цвят. Така ако децата постоянно бъркат тези цветове, това може да е признак на далтонизъм.
Дефицит на червено-зеления цвят е най-разпространеният тип далтонизъм, който засяга 1 от 12 мъже и 1 от 200 жени, по данни на Националния институт по здравеопазването на САЩ.
Тъмнозеленият и червеният изглеждат еднакви за тези хора, и те трудно могат да ги отличат от кафявото.
Когато при децата възникнат затруднения с различаването на червения и зеления цветове, това става най-очевидно при сортиране на предметите по цвят, в игрите, при които не трябва да се назовава цвета, а само подобните да се подредят едно до друго.
3.Отлично обоняние
Да, колкото и да е странно, чувствителността към миризми също може да е признак на далтонизъм, а също и проблеми с остротата на зрението. Когато едно сетиво не работи на 100 процента, другите сетива компенсират недостигът на информация.
Така ако децата частично или напълно са далтонисти, тяхното обоняние става по-остро от на околните.
4.Добро нощно зрение
Тези, които страдат от далтонизъм, могат да не различават определени цветове, но ако ги сложим в стая с недостатъчно осветление, те могат лесно да се ориентират в нея.
Според Лабораторията Архимед, хората с далтонизъм виждат по-добре на тъмно, отколкото с нормално 3-цветно зрение. Също така те могат да уловят различните нива на яркост, което обикновеното око не може да хване.
5.Чувствителност към ярките цветове
Някои далтонисти са много чувствителни към ярка светлина. Толкова, че престоят на открито в обикновен слънчев ден може да предизвика сериозни проблеми без надлежна защита на очите. И дори в този случай тъмните слънцезащитни очила могат да не са достатъчно, за да се понижи чувствителността.
Защо трябва да знаем, че детето е с далтонизъм
Далтонизмът е доброкачествена патология, която не се лекува. Провеждани са успешни експерименти и то още в началото на 21-ви век чрез вирусен вектор да се достави липсващия пигмент в ретината, но приоритет е не лечението, а адаптацията на детето и неговото обкръжение.
Важно е родителите, самите деца и техните учители да знаят за цветния дефицит, например, при излизането на улицата, детето може да не разпознава червеното и зеленото на светофара, което може да представлява сериозна опасност.
