Глупостта е подобна на заразна болест, предупреждавал е още Шекспир, затова е важно внимателно да подбираме обкръжението си.
Но как да разберем, кого трябва да избягваме?
И нужно ли е това всъщност?
Глупостта е по-скоро временно състояние на душата, нещо от рода на бебешка незрялост.
Но едва ли ще сгрешим, ако предположим, че заради собствената си глупост много хора живеят не толкова весело, колкото би им се искало.
Но нека разберем в какво именно се проявява глупостта и как може да попречи не само на този, който си има работа с такъв човек, но и на самия глупак.
1. Глупакът говори само за себе си
Всяко общуване предполага диалог.
Всеки зрял човек разбира, че това е обмен на информация.
Обмен, а не насаждане.
Разбира се, на всеки се е случвало да поиска да поговори повече, когато е изпаднал в тежка ситуация.
Но ако става въпрос за патологично говорене, когато събеседникът няма възможност да се изкаже, тогава си имаме работа с глупак.
Не – това не е признак на нарцисизъм.
Всичко, което в този случай е от значение, е, че човек не е разбрал, че умението за изслушване е важно в процеса на придобиване на житейски опит.
Това качество е много важно и при приятелско общуване.
2. Глупакът игнорира нуждите на събеседника
Интересно ли му е? Не е ли уморен? Може би трябва да си тръгне, но му е неудобно да направи пауза?
На един дъх такъв човек запълва цялото пространство около себе си.
Особено трудно е на деликатните хора, които се страхуват да не обидят някого, да не бъдат неуместни.
Липсата на потребност от обратна връзка е признак на инфантилна потребност да бъде винаги прав.
Подобен събеседник е като дете, което все още не може да изпитва съчувствие.
3. Глупавият човек се бои от всичко
Постоянното търсене на зона на комфорт и безопасност пречи на еволюцията.
Всеки човек намира начини сам да се справи със страховете си.
И затова е глупаво да се позволява на страховете да направляват посоката на живота.
Но има и обратна страна на медала – когато човек се хвърля в бой, без да е премерил рисковете и не ги е съпоставил със собствените си сили.
Колко глупости са извършени при спазване на този принцип?
Но този втори тип „конник без глава“ е някак по-приемлив, отколкото тези, които се страхуват от всичко.
Когато извършва някакво действие, човек придобива опит, дори най-негативният, някаква мъдрост.
А какъв опит и мъдрост придобива човек, който стои зад 4 стени и от скука експериментира с търсенето на подходящия канал на телевизора?
4. Глупакът не се съмнява в своите убеждения
Това е върхът на глупостта. Освен това подобен начин на мислене е пътят към Алцхаймер.
Така поне е според авторите на най-новите изследвания.
5. Глупавият човек дели всичко на черно и бяло
Категоричността на убежденията, особено умножена с инат, е още един признак на глупост.
Непризнаването на особеностите на контекста и на ситуацията не е качество присъщо на умните хора.
Този текст е пример за подобно разделение.
Да делим хората на глупаци и умни е много глупаво.
Всеки човек има своя история и опит, които са го накарали да говори само за себе си или да е плен на страховете си.
