Всички ние сме малко или много недолюбвани от своите родители. А между впрочем родителската любов, ласката, похвалата, подкрепата са основа за формиране на самодостатъчност, и най-важното уверена в себе си личност.
Вярата в собствените сили, способността за борба с неуспехите води своето начало от детството и пряко са свързани с поведението на нашата мама и татко.
Днес ще ви разкажем какво именно трябва да се направи, за да израсне детето уверено в себе си.
1. Не сравнявайте
Ако мислите, че упреците в духа на „Иван добре смята“ помагат на вашия първокласник по-добре да учи, то тогава бъркате. Неговата логична верига, най-вероятно ще доведе до следния извод – „Щом Иван смята по-добре, означава, че съм лош и глупав.“ След такива сравнения се губи доверие между детето и възрастния.
Като го сравнявате с другите, давате да се разбере, че тези деца ви харесват повече от него. Постоянните съпоставки формират у децата страх, че не са достатъчно добри, който остава с тях завинаги.
Цял живот ще се старае да бъде не по-лош, и винаги ще се намира някой по-успешен и талантлив. Наистина уверените в себе си хора не се вглеждат чак толкова в чуждите постижения.
2. Вярвайте в него
Често на родителите не им стига търпение, за да дадат възможност на детето само да се справи със сложната за него работа. Ако очакванията на родителите са позитивни, ако те позволяват на детето да бъде самостоятелно, да опита нещо ново, тогава получава послание – вярват ми, ще мога, ще ми се получи.
Ако пък неговите стремежи предварително биват обричани на провал, стараят се да направят всичко за него, детето смята. Не ми вярват, не ми се доверяват, аз не мога.
По-добре е да се каже – почти ти се получи, давай аз малко ще ти помогна или „Следващият път ти задължително ще можеш“, отколкото да го изтръгнете от ръцете на детето и да направите всичко сами.
3. Не критикувайте
Може да осъждате постъпките на детето, но не него самото. Сравнете – Счупи ми вазата. Ето виждаш ли какво се случва, когато тичаш, без да гледаш встрани… или Толкова си схванат в ръцете, че постоянно проблемите идват от теб.
В последния случай у детето се появява повод да започне да обвинява себе си. „Аз съм лош!“ Оптимално е да опитате заедно да залепите счупената ваза, тъй като навикът да поправяте собствените си грешки в бъдеще ще помогне много повече, отколкото способността за самоунищожение.
4. Признавайте
Опитайте се да замените фразата „непонятна драсканица“ с „интересно се получи“, вместо „това е нещо разбираемо “ кажете „необикновено творение“.
Всяко занятие е по-добре да започне с това да подкрепяте детето – това, което вие правите, е добре. Когато спре да твори, предложете му да закачи рисунката на стената в стаята му.
Както казват психолозите, детето е важно да бъде признавано и разпознавано – за това какво иска да разкаже на родителите си.
Недооцененото дете най-вероятно ще се затвори в себе си и ще израсне с убеждението, че прави нещо незначително, ненужно, което не се харесва на никого.
5. Не се присмивайте
Умопомрачителният разказ как синът ви е казал някаква глупост, ще подари 5 минути внимание на околните. И за половин година ще накара детето да се срамува, и да се обръща към вас – А ако направя грешка, ще изглеждам смешно.
