Никой не обича да боледува, а някои просто не могат да си го позволят да отсъстват от работа и боледуват на крак – грип, простуда и т.н.
При сериозни травми много от нас са готови да станат от леглото, още преди лекарят да го е разрешил. Но има заболявания, при които тялото просто отказва да слуша мозъка и се превръща в истински предател.
Кога тялото спира да ни слуша
1.Каталепсия – тялото не се подчинява
Човек може да загуби способността си да се движи както при определени обстоятелства, например, при силен смях, така и без особена причина. Да припаднеш от смях, това изглежда като шега, но на болните съвсем не им е смешно.
Още повече те периодично губят мускулен тонус, тъй като и не спят добре, събуждат се и се измъчват от кошмари.
Това е симптом на болест на нервната система – нарколепсия, излекуването от която е невъзможно. Най-често засяга млади мъже, които имат съответна наследственост.
Провокиращ фактор може да бъде всичко, като се започне от вирусна инфекция и се стигне до травма. За тази болест е характерно хронично протичане, но с възрастта проявленията отслабват, и интелектът не се засяга.
2.Хемианопсия – какви са симптомите на тази болест
Късогледство, далекогледство, катаракта – с тези заболявания повечето хора са запознати, ако не лично, то имат познати, а за хемианопсия не всеки е чувал.
Рядко заболяване, което предизвиква двустранна частична слепота в половината полезрение. Човек получава само 50% от зрителната информация, като яснотата и качеството на зрението не се повлияват.
Тази патология може да бъде както вродена, така и придобита вследствие на увреждане на структури на главния мозък.
Вродената болест често се съпровожда с други заболявания на централната нервна система, а придобитата, е вследствие на инсулт, доброкачествени и злокачествени заболявания, абсцес на главния мозък. Не съществува лечение, което би могло да отстрани нежеланите симптоми.
3.Комплексен регионарен болков синдром
Много от нас са има случаи, когато са описвали своето състояние с една фраза „всичко ме боли”. Но това не трябва да се сравнява с усещанията, които изпитват страдащите от комплексен регионарен болков синдром.
Тялото не просто не слуша своя стопанин, а в буквален смисъл тества неговата здравина. Човек изпитва болка, която не е съразмерна на полученото увреждане.
Пусков механизъм за развитие на тази патология е травма – фрактура, нараняване или изкълчване, но само при 26 души от 100 000 възниква комплексен регионарен болков синдром.
В рисковата група са хора, които страдат от заболявания на сърдечно-съдовата система и на стомашно-чревния тракт, а също и тези, които редовно се излагат на стрес.
Всяко, дори леко докосване до засегнатия крайник предизвиква болка, и колкото по-силно е въздействието, толкова по-ярки са неприятните усещания.
Лечението на тази болест е продължително и комплексно, предполагащо приложение на съответните медикаменти, блокади, физиотерапия, криотерапия и др. На болния помагат и психотерапевти.
4.Афазия – болестта, от която се онемява
Да, това е коварно заболяване, което нарушава двигателната активност не на цялото тяло, а само на отделна негова част, отговорна за говора.
В резултат човек с нормален слух, интелект, памет и други функции губи способност да говори.
Една от формите на афазия е на Брок, която носи името на лекаря, описал я през 1861 г. А мястото, където били установени дегенеративни изменения, нарекли „център на Брок”.
Но има и немалко други типове афазия. Например, при афазия на Вернике болният губи способност да разбира звуковият компонент на речта.
При амнестична афазия не може да назове даден предмет, макар и да знае за какво е предназначен и какви са неговите функции.
5.Синдром на Елерс-Данлос
При синдром на Елерс-Данлос болните всяка секунда се сблъскват с аномалната пластичност на своето тяло. За тях е лесно да се огънат големия пръст или да го докоснат от обратната страна.
Но тази наследствена мутация не носи никаква полза и удоволствие. Напротив, много силно страда от хиперподвижност на своите стави и най-често обикновените хора се сблъскват с различни травми – изкълчвания, фрактури, разтежения на връзки, разкъсване на меките тъкани.
Болестта се открива при един на 10-15 хиляди. Това се отнася за най-разпространеният тип – хиперподвижност.
Такива хора имат и други характерни симптоми – плоскостъпие, тясно и високо небце, гладка и кадифена на допир кожа, която лесно се уврежда.
