Когато животът върви наопаки, е полезно да знаем защо се случва така.
Какви са причините, поради които успехите ни преследват като сянка?
За да оцелеем под огромния натиск на изискванията на съвременното общество, трябва да сме самокритични и уверени.
Самокритичност е умението адекватно да преценяваме постъпките си, да признаваме, когато не сме прави, да откриваме несъвършенствата в поведението си.
Трябва без сантименталност и излишен трагизъм да се примирим, че за съжаление, не сме идеални, колкото и ни да се иска да твърдим обратното.
Трябва да разбираме, че разочарованията, които следват вземането на неправилни решения.
Това не е повод да отпуснем ръцете и повече да не се опитваме да променим нищо.
Но колкото и мотивиращо да звучат казаните по-горе фрази, след поредното съкрушително фиаско искаме поне малко да самосъжаляваме и да обвиним за всичките си несгоди несправедливия свят.
Защо се проваляме?
1. Поемаме твърде много задачи
Свикнали сме на лесния успех и когато се сблъскаме с първите трудности не веднага разпознаваме мащабите на надигащата катастрофа.
Няма нищо изненадващо, че не можем да се справим с лавината от проблеми.
2. Не умеем да се контролираме
Не е нужно възмутено да повдигаме вежди – всички се вманиачаваме, когато се стремим много силно към нещо.
Толкова сме безумни, че преставаме да се вслушваме в това, което се опитват да ни кажат по-здравомислещите околни.
Отказваме да чуем разумни аргументи, губим търпение, не можем да си намерим място. Емоциите вземат връх.
3. Очакваме снизхождение от света
Постоянно слушаме за нечии невероятни истории на успеха и си въобразяваме, че това е напълно естествено, че те трябва да бъдат норма.
Забравяме, че това са единични случаи, които не могат да ни служат за ориентир.
4. Завиждаме вместо да се възхищаваме
Завиждаме на хората, които са в пъти по-успешни от нас.
Много искаме да приличаме на тях, но си оставаме, както преди. В нас се събужда чувство на нездрава конкуренция.
В главата ни се прокрадват неприятни мисли – защото той, а не аз?
Сякаш запасът от щастие на този свят е ограничен и някой е в по-голяма степен достоен, а друг в по-малка.
Не се замисляме какво е струвал успеха на човека, на когото завиждаме. Може би упорито работи над себе си?
Може би работи по 18 часа и заспива на работното си място?
Може би е толкова сам, че в живота му няма нищо друго освен работа.
Готови ли сте на подобни жертви?
Не трябва да се отчайваме и да изпадаме в паника, защото не издържаме на конкуренцията.
Напротив, трябва да се възхищаваме на упоритостта и мъжеството на хората, на които завиждаме.
5. Не оправдаваме очакванията
Не сме само успехи и постижения. Също сме и провали и неуспехи.
Хората, които ни познават от ранна възраст, знаят какви сме били и какви сме станали.
Тези хора ни обичат не за нещо, а въпреки това.
Повечето от хората, с които се запознаваме по-късно, ще ни обичат с определен багаж.
6. Лишени сме от право на осъзнат избор
От детството са ни набивали в ума мисълта, че в живота е важно да имаш собствено предназначение и само тогава съществуването ни ще е смислено и щастливо.
Изборът на кариерен път се случил неосъзнато и не в най-неблагоприятните условия.
