Съвременните родители са постоянно заети.
Убедени са, че тяхната задача е да осигурят на децата храна и дрехи, да им дават пари за кино и да ги изпратят през лятото на лагер.
А разговорите по душа, семейните вечери и различните проявления на чувства – това е глупост.
С какви убеждения се сдобиват децата, лишени от вниманието на родителите?
Ако родителите не обръщат внимание на чувствата и потребностите на децата, те несъзнателно им изпращат беззвучни, невидими убеждения, които до голяма степен определят самооценката и представите им за себе си в зряла възраст.
Детските убеждения не дават възможност да се направи избор, който ще бъде оптимален за нас.
Влюбваме се, създаваме връзки, но не можем да бъдем щастливи. Отглеждаме деца, но това ни отегчава.
Способни сме да намалим влиянието на детските убеждения върху собствения си живот.
Трябва само да открием в себе си убежденията, възникнали поради недостиг на внимание на родителите, и не им позволяваме да пречат на движението ни напред.
Ето кои са тези убеждения:
1. Лошо е да бъдем твърде весели или твърде тъжни
В детството сме изпитвали силни чувства както всички деца.
И в същото време сме имали нужда от човек, който да ни научи да разбираме емоции и да ги управляваме.
Но вместо това са ни давали да разберем, че трябва да бъдем по-сдържани.
И сме се научили да сдържаме емоциите.
2. Да демонстрираш чувствата си, означава да проявяваш слабост
В детството преживяванията са били искрени.
Ядосвали сме се, ако са ни обиждали.
И любящите родители е трябвало да ни утешават, за да се научим с времето да се справяме с преживяванията сами.
Но са ни внушавали, че чувствата са слабост.
И сме се научили да осъждаме себе си за проявленията на чувства.
3. Моите потребности и желания нямат значение
В детството сме имали потребности както всички деца. Знаели сме какво е важно, какво добро и какво лошо.
Но никой не обръщал внимание на тях, и затова сме решили, че не са важни.
4. Да разказваш за проблемите си – просто напразно напрягаш хората
С израстването сме срещали трудности при общуване в училище, у дома с братя, сестри, с приятели.
За нас е било важно да знаем, че можем да разкажем за проблемите си на родителите.
Но на тях не им е било до нашите проблеми и досега ги държим при себе си.
5. Плачат само слабаците
Всички плачат, защото плачът е естествен начин да преживяваме емоциите.
В детството сме плакали понякога, може би често.
Но в семейството ни не са знаели, че не плачем просто така, и са игнорирали нашите сълзи.
Желанието да сдържаш сълзите си и увереността, че да плачеш е вредно, е явен признак на родителското пренебрежение.
6. Хората осъждат проявата на чувства
Ако родителие наказват детето, че проявява чувства, то влиза в зрялата възраст с убеждението, че трябва да крие емоциите си, в противен случай ще помислят лошо за него.
7. Гневът е негативна емоция, и трябва да се избягва
В детството често сме се ядосвали, защото яростта е част от живота.
Има ли сме нужда от помощ, за да я осъзнаем и да я управляваме.
Но сме се научили да потискаме и заместваме яростта.
