Тайнствената „Джоконда” вече повече от век не дава покой на изкуствоведите, на колекционери и на учени. Картината „Мона Лиза”, създадена от четката на Леонардо Да Винчи, постоянно е обект на изследвания.
Особен интерес сред учените предизвиква необичайното изражение на лицето, изобразено на портрета. Не за първи път експертите се опитват да го обяснят от медицинска гледна точка.
Кои са основните диагнози, поставяни на „портрета”
А сега нека разберем дали имат право на съществуване.
Малко за картината…
Нарисувана в началото на 16-ти век картина в оригинал е достъпна за посетилите на Лувъра. Многобройните опити за увреждане на картината са принудили служителите на музея да я предпазят с непробиваемо стъкло и да я отделят от посетилите на прилично разстояние.
Днес картината е в доста лошо състояние, по нея има пукнатини и други следи от стареене, значително е потъмняла и се нуждае от по-внимателно отношение.
Причината за поява на увреждания с течение на времето се смята страстта на Леонардо към експерименти с бои. Да и възрастта на картината е повече от прилична.
Един от основните поводи за спорове около легендарния портрет е личността, изобразена на него. По този тема съществуват множество версии.
За вероятно позирали са десетки именити жени, най-известният художник или неговата майка, преоблечена девойка и т.н. Но въз основа на многобройните исторически данни и съвпадения.
Най-вероятно на картината „Мона Лиза” е изобразена флорентинката Лиза Джерардини – жена на търговеца от Флоренция Франческо Дел Джокондо.
Усмивката на Мона Лиза първоначално не предизвиквала интерес сред обществеността, а просто са я определяли като приятна и привлекателна.
През 1855 година, благодарение на писателя Теофил Готие светът научава за загадъчната усмивка на Джокондата и започва активно да се интересува от нея.
Какви детайли, освен усмивката на дамата, предизвикват размишления у световната общественост и какви болести ѝ приписват?
Сериозни нарушения на обмяната на веществата
На портрета на Мона Лиза учените успяват да открият ксантелазма и липом. Ксантелазмата е разположена между лявото основата на носа на позиралата за картината дама.
Това е малка жълтеникава плака, която излиза над повърхността на кожата. Най-често у жената се установяват признаци на диабет, хиперхолистеринемия и други метаболитни нарушения.
Липомът представлява доброкачествено образувание от мастна тъкан, което експертите виждат на дясната ръка на загадъчната жена.
Група ендокринолози и ревматолози през 2004 г. открива симптоми на хиперлипидемия при Мона Лиза. И заявяват, че подобна диагноза може да доведе до ранна атеросклероза и значително намаляване на живота на позиралата за портрета дама.
Ако на портрета наистина е изобразена Лиза Джерардини, то според историческите данни тя успява да доживее до 63 години, което за Средновековието и ранния Ренесанс е голям успех.
Хипотиреоза и други проблеми с щитовидната жлеза
Недостиг на хормони и други проблеми с обмяната на веществата – тази диагноза е една от най-свежите, и между впрочем правдоподобни версии. Нейни автори са учени от Медицинския факултет на Харвардския университет.
Признаци на хипотериоза на картината са:
- Пожълтяване на кожата;
- Отекло лице;
- Удебелена шия;
- Изпъкналост в областта на щитовидната жлеза;
- На практика липса на вежди;
- Високо оголено чело.
Всички тези признаци могат да се видят на портрета на „Мона Лиза”. Дори за тайнствената усмивка учените намират обяснение.
При хипотиреоза се наблюдава мускулна слабост, която може да е причина за изкривяване формата на устните при опит за усмивка.
В полза на хипотиреоза и лека гуша е недостатъчният йод в храненето на жителите на Италия в онези времена.
Парализа на лицевия нерв
Отоларингологът Кристофър Адур е убеден, че загадната дама, позирала на Да Винчи, е имала парализа на лицевия нерв – паралич на Бел.
По-точно усмивката ѝ може да сигнализира за последствията от това заболяване, когато с времето функционалността на нерва частично се възстановява.
Тази версия има право на съществуване, тъй като при парализа на Бел най-често се наблюдава едностранно увреждане на лицевия нерв, при което болният не може да управлява едната страна на лицето си.
