Много гинекологични процедури и изследвания, които са се прилагали в миналото, сега са признати за безполезни. Как се промениха подходите към лечението на най-разпространените женски болести?
Защо някои женски болести днес не се лекуват
Ерозия на маточната шийка
Понякога ерозията на маточната шийка представлява не болест, а анатомична особеност. Дължи се на различни причини, например, на хормонални изменения, церикалният епител се измества към външната ѝ повърхност. Някога проблемът се е решавал много просто – с помощта на изгаряния „неправилната” лигавица се е премахвала.
Съвременните лекари смятат това състояние за норма.
Друг е въпросът, че ерозията на маточната шийка трябва да се различава от изменения на маточната шийка, например, от рак или от предрак.
Затова при откриване на ерозии е необходимо извършването на допълнителни изследвания – намазка за цитология и цервикален скрининг.
Последното изследване е по-информативно, тъй като дава възможност за разглеждане на всички получени при събиране на материал клетки и пълноценно да се анализират.
Това повишава точността на диагностиката на клетките на маточната шийка и позволява да не се пропусне тяхната злокачествена трансформация.
Има случаи, когато ерозията изисква лечение. Ако на фона на това състояние възникнат обилни влагалищни течения, които създават редица неудобства, от проблема можем да се избавим с процедури с течен азот, лазер, радиовълново въздействие.
Уреаплазма
Някога при откриване на този микроорганизъм се изписваха антибиотици. Смяташе се, че уреаплазмата може да доведе до безплодие, възпаление и дори да предизвика пневмония и камъни в бъбреците.
Обикновено лечението е било неефективно – при повторни изследвания се е откривала повторно уреаплазма.
Съвременните лекари гледат на проблема по друг начин. Вече е доказано, че наличието на уреаплазма не предизвиква никакви изменения в организма и затова няма необходимост от лечение.
Хламидийните инфекции, които други също се смятат от някои за напълно безобидни, наистина водят до безплодие и формиране на сраствания в органите на малкия таз, затова не могат да се оставят без внимание.
Миома на матката
Миомата е доброкачествен тумор на матката. Необходимо е да се премахне, само ако размерите ѝ превишават 12-седмична бременност.
Също и ако расте бързо, може да предизвика силни кръвотечения по време на менструациите или между тях.
Нарушават се функциите на съседните органи или при наличие на възли от определен тип.
Показанията за премахване на миомни възли са ясно определени, затова тази операция може да доведе до сериозни проблеми – по време на бременност е възможно да се стигне до разкъсване на матката на мястото на премахнатия тумор.
Съществува алтернативен метод за лечение на миома на матката – емболизация на маточните артерии. Тази процедура има за цел намаляване на кръвообращението на миоматозния възел, което води до неговото намаляване.
Заблуда е, че след менопауза миомите изчезват от само себе си. Това не е така. Миомата е с хормонална природа, на фона на намаляване на синтеза на естроген туморът може да намали размерите си, но не изчезва от само себе си.
Жените с миома се нуждаят от наблюдение на гинеколог – растежът на миома в период на постменопауза е много тревожен симптом, който може да е признак за тумори на яйчниците.
Ендометриоза
Това е заболяване, при което клетките на ендометриума се разрастват извън пределите на тяхното разположение. Клетки на ендометриума се откриват в матката, яйчниците, в коремната кухина.
Ендометриозата на матката – аденомиозата, може да се проявява с обилни кръвотечения, в този случай лечение е наистина необходимо.
Ако аденомиоза протича безсимптомно и случайно се открие по време на ултразвуково изследване или хистероскопия, не е необходимо никакво лечение.
Ендометриалните кисти в яйчниците е възможно да доведат до намаляване на яйчниковия резерв, който се изразходва с всеки менструален цикъл.
Колкото по-малък е този резерв, толкова вероятността за бременност е по-малка. От самата операция също намалява запасът от яйцеклетки, затова показанията за хирургична намеса се определят строго индивидуално.
Лекарят оценява размерът на кистите, рисковете от тяхното израждане в злокачествен тумор и дали се налице болезнени усещания.
Преди извършване на операцията се препоръчва замразяване на клетки в случай, ако е необходимо извършване на инвитро процедура.
