В основата на метода транскраниална магнитна стимулация стои стимулацията на нервна тъкан с използване на променливо магнитно поле.

Транскраниалната магнитна стимулация оценява състоянието на:

• проводящите двигателни системи на главния мозък;

• кортикоспиналните двигателни пътища проксималните сегменти на нервите;

• възбудимост на съответните нервни структури по големината на прага на магнитния стимул, необходим за съкращения на мускулите;

Методът включва анализ на двигателния отговор и определяне на разликите във времето за провеждане между стимулираните участъци: от кората до кръстните или шийните коренчета – време за централно провеждане.

Показания за провеждане

Магнитната стимулация за периферните нерви и на главния мозък позволява в клинични условия да се проследи:

• състоянието на моторната система на мозъка;
• количествено да се оцени степента на въвличане в патологичния процес на кортикоспиналните пътища;

Характерът на нарушенията на процесите на провеждане на възбуждане по централните структури на главния и на гръбначния мозък е неспецифичен.

Сходни промени се наблюдават при различни форми на патологията.

Тези нарушения са:

• увеличаване на латентното време на предизвикания потенциал;
• понижаване на амплитудата или липсата на реакция на стимулация на моторната зона на кората на главния мозък;

Техника за провеждане на транскраниална магнитна стимулация

Пациентът се намира в седнало положение.

Предизвиканите двигателни потенциали при магнитна стимулация се отвеждат с помощта на повърхностни електроди, налагани в областта на двигателната точка на мускулите на долните и горните крайници.

Магнитната стимулация е относително безболезнена процедура, тъй като магнитният стимул не надвишава прагът на болка.

Потенциалите, регистрирани по време на стимулация на кората на главния мозък, варират по латентност на амплитудата и формата на регистрираната крива.

При изследване на здрави хора измененията са предизвикани от двигателните потенциали при магнитна стимулация.

Наблюдават се в отговор на променящите се параметри на стимулация и в зависимост от състоянието на изследваните мускули.

Транскраниалната магнитна стимулация дава възможност за получаване на двигателен отговор на практика всеки мускул на човека.

С изчисляване на латентното време за формиране на двигателен отговор при стимулация на мускула и на мястото на излизане на нервното коренче, може да се определи времето за изминаване на импулса – от кората до кръстните или шийните коренчета.

Методиката дава възможност също да се определи възбудимостта на съответните нервни структури по големината на прага на магнитния стимул, необходим за съкращение на мускулите.

Регистрирането на предизвикания двигателен отговор се провежда няколко пъти, като се избират отговори с максимална амплитуда, правилна форма и минимална латентност.

Противопоказания за провеждане

Транскраниалната магнитна стимулация е противопоказна при наличие на кардиостимулатор, при подозрение за аневризма на съдовете на главния мозък, при бременност.

С повишено внимание следва да се използва методът при болни от епилепсия, тъй като може да предизвика пристъп.

Нормални показатели

При провеждане на транскраниална магнитна стимулация се анализират следните параметри.

• Латентност на предизвикания двигателен отговор;
• Латентност на F-вълната – при изчисляване на задържането при нервното коренче;
• Амплитуда на предизвикания двигателен отговор;
• Време за централно провеждане;
• Праг на предизвикания двигателен отговор;
• Чувствителност на двигателните структури към магнитен стимул;

Най-разпространеното удължаване на времето за централно провеждане се отбелязва при множествена склероза.

При наличие на мускулна слабост промени в параметрите на предизвикания двигателен потенциал и повишаване на прага на предизвикания двигателен отговор се откриват при всички болни с множествена склероза.