Трансплантация на венци – това е стоматологична операция, която се извършва с няколко цели – запазване на зъби, лечение на повишена чувствителност, а също и възстановяване или създаване на естетика на усмивката.
Това е относително проста операция, която се извършва от зъболекар-пародонтолог в амбулаторни условия.
Кога е необходимо посещение при зъболекар, как протича операцията, какви материали се използват, какви са правилата за периода след операцията?
Защо се прави трансплантация на венците
Показания за трансплантация
Отдръпване или рецесия на венците – основно показание за трансплантация. Това състояние се съпровожда с множество заболявания на устната кухина и е причина за неудобства.
Да започнем с това, че отдръпването на венците е сериозен козметичен дефект, но в дългосрочна перспектива може да стане причина за функционални разстройства.
Един от често срещаните проблеми е повишената чувствителност – това е остра болка, която възниква в отговор на действие на температурни дразнители.
Причините за хиперстезия са огромно количество и свличането на венците е една от тях.
Рецесията на венците се съпровожда и с многобройни заболявания на венците. И в такъв случай трансплантацията може да се разгледа не само като метод за профилактика, но и за лечение.
Неправилна хигиенна грижа, някои вредни навици, наследственост, неправилна захапка – едни от най-разпространените причини за отдръпване на венците.
Ако не се проведе лечение, рецесията прогресира и може да стане причина за загуба на зъби, без да се коментира вече съществуващия сериозен козметичен дефект.
Трансплантация на венци - какви са разновидностите
Препоръчват се няколко типа операции и използвани трансплантанти. Изборът зависи от проявлението на рецесията, индивидуалните му особености, състоянието на устната кухина и желания краен резултат.
Под внимание се взима и разположение на рецесията – при отдръпване на венците на предната група зъби най-важна е естетиката на усмивката.
Обикновено се препоръчват 2 типа операции:
„Закърпващи” операции
Използват се собствени тъкани, създава се „кръпка” и след това се присажда на необходимото място. Обикновено източник на лигавица са тъканите на небцето.
