Различни видове травми – битови, спортни, получени при катастрофи и нещастни случаи, могат да доведат до увреждане на костите и ставите.
Едни от най-разпространените увреждания на скелета, наред с фрактурите, са изкълчванията.
За тях е типично нарушаването на анатомичната структура на ставата, поради изместване на едната кост спрямо другата.
Симптомите на изкълчване са болка и деформация на увредената област, изразена оток и нарушаване на двигателната функция на увредения крайник.
Изкълчвания – механизъм за изместване на костите.
По медицинско определение, изкълчването – това е изразено и постоянно изместване на тези кости, които образуват ставите.
В крайна сметка страда функционалността на засегнатата област.
Най-често се изкълчват крака и ръце, по-рядко може да се травмира гръбначният стълб или областта на ключицата.
За изкълчена се смята тази става, която не е на една линия с торса.
Изключение са костите на ключицата и рамото – там изместването може да бъде предно или задно.
А в областта на гръбнака за изкълчен смятат горния прешлен, образуващ увредената става.
Изкълчванията най-често засягат костите на предмишниците с рамото, бедрата или колената, долночелюстната става или пръстите на ръцете или стъпалата.
Опасни са изкълчванията, засягащи шийните прешлени, тази травма може да бъде много тежка.
Има няколко варианта за класификация на изкълчвания.
Ако говорим за степен на изместване на костите едни спрямо други, се разграничават:
• Пълни изкълчвания – ставните повърхности на костите напълно се изместват от своето анатомично положение;
• Подизкълчване – частично съприкосновение на костите със ставните повърхности с нарушение анатомично съотношение между тях, поради което страда функционалността;
Как възникват изкълчванията – ролята на травмите?
Разграничават се 2 групи увреждания – вродени и придобити, причините за тяхното образуване съществено се различават.
Ако става въпрос за вродени патологии, основа за тях е наследствена обремененост, генетично детерминирани дефекти на съединителната тъкан.
Причината е или нарушаване на процеса на вътреутробно развитие или влияние на фактори на външната среда.
Водещ фактор за ставни увреждания са травмите.
Сред възможните са спортните и битови с падания, резки неестествени движения, преразгъване на крайниците.
Често многобройни изкълчвания с фрактури възникват при ПТП или технологични катастрофи, природни бедствия.
Травма на шията е възможна по типа на камшичената – рязко преразгъване на шията при рязко спиране на пътя.
До изкълчвания могат да доведат заболявания на скелета или резки спазми на мускулните групи при тетанус или увреждане на нервната система.
Проявления на травмата – болка и нарушение на функционалността
Най-типичното проявление на изкълчването е характерен звук, формиращ се в момента на неговото образуване – пукане, свистене, след което възниква силна болка.
Тя се локализира непосредствено в областта на увреждането.
На фона на болката бързо нараства отока на тъканите, крайниците изглеждат неестествено, възможно е намаляване на чувствителността на околните тъкани.
От болка и изменения на положението на костите е рязко ограничено или напълно невъзможно движението на травмирания крайник.
Всеки опит за раздвижване предизвиква силна болка.
Възстановяване на целостта на ставите
Основата за диагностика е типичната деформация на ставите на фона на травми или други увреждания, наличие на болка, оток на тъканите и нарушение на двигателната функция.
За уточняване на характера на травмата, е необходимо провеждане на рентгенография на засегнатата област в няколко проекции, за да се изключи наличието на счупвания.
За възстановяване на ставите в естествено положение, е необходимо наместване на изкълчената кост. Но това може да се направи само от лекар след пълни прегледи и изследвания.
