„Защо ни е тази математика?“ – казват учениците, като понякога ги подкрепят и родителите. Нима за смятането на битовите сметки няма калкулатор.
А за тези, които не обичат уроците по български език – компютърен редактор. Така че защо им на учениците да си напрягат мозъка?
Да пресмятаме на ум
Това, че заниманията с математика влияят на развитието на детето, е потвърдено от изследвания на учените от Стандфордския университет.
Подбирайки група от най-обикновени 8-годишни ученици, учените в продължение на 6 години редовно правели скенер на главния им мозък.
При децата, които се занимавали с математика и с течение на времето започнали да показват успехи в тази област, структурите на главния им мозък значително се отличавали.
При тях значително по-развита вътретеменната бразда на кората, която помага на хората да правят сравнителен анализ и да работят с числа, а също и тилния и префронталния дял, които отговорят за прогнозирането.
Колкото по-високи били успехите в математиката, толкова по-силна се оказала активността в хипокампуса – зона на главния мозък, отговаряща за консолидацията на паметта, преходът ѝ от дългосрочна в краткосрочна.
А всичко започва с устното пресмятане, с което често затруднения срещат не само децата, но и възрастните. Между впрочем смятането наум е необходимо не само за изчисляване на семейния бюджет.
В сметката влизат сложни логически операции – деление, разделяне на групи, умножение. Всичко това е в значителна степен свързано с мисленето на човека.
Мислене в перспектива
Експертите твърдят, че уроците по математика ни учат да обобщаваме, да откриваме закономерности и да изграждаме логически връзки – важно умение за написването на съчинения и разработки в училище, но и за простото вземане на решение във всякакви житейски ситуации.
Още един важен навик – прогнозиране, за което се спомена по-горе, тоест умението да се предвиждат постъпките и да се вижда няколко крачки напред.
Освен това уроците по математика учат бързо детето да съобразява, да работи едновременно с много понятия от различни области, научават го да разбира, а не да назубря нужната му информация, развиват абстрактното мислене.
Между впрочем, учените в един глас твърдят, че липсата на способности за усвояване на математика не е нищо повече от заблуждение. Всъщност главният мозък трябва и е възможно да се развива, макар и чрез учебните занятия.
Грамотно писане
Още едно интересно изследване, проведено от Баския център по изучаване на съзнанието, мозъка и езика, доказало, че мозъкът на детето, умеещо да чете и пише без грешки, работи по по-сложен начин от на неграмотното.
Ученикът добре владеещ граматиката, по време на четене и писане по-интензивно се активизира зрителната кора на главния мозък и фонологичната зона.
При добре четящите деца е увеличена плътността на сивото вещество, отговарящо за обработването на информацията – разпознаването на буквите, тяхното преобразуване в букви и осмислянето на думите и изреченията.
Освен това учените установили, че плътността на бялото вещество, отговарящо за връзката между тези 2 структури, също нараства с увеличаване на грамотността.
Всички тези изследвания водят до напълно простото заключение – колкото по-грамотно детето пише, толкова по-добре се развива неговият мозък.
Разбира се, правилното изписване на думата може да се види и на компютъра, но това вече е тренировка на пръстите, а не на мозъка.
