Туларемия е инфекциозно заболяване, което засяга диви гризачи, катерици и зайци. Хората могат да се заразят при директен контакт със заразено животно, от ухапвания на комари, кърлежи или от еленова муха. Заболяването се причинява от бактерията Francisella tularensis и е потенциално опасно за живота състояние.
Формата на заболяването се определя от това от къде са навлезли бактериите в организма. При директно заразяване чрез контакт с кожата се причинява най-честата форма на заболяването. А вдишването на бактерията причинява най-смъртоносната форма.
Туларемия най-често се лекува с антибиотици. Чрез своевременното лечение най-често се постига пълно възстановяване. Но при някои много тежки случаи дори и с лечение, клиничното състояние може да се окаже фатално.
Какви са симптомите?
Зоната на навлизане на бактериите в тялото определя симптомите.
Симптомите на улцеро-жлезната форма /инфектирането се осъществява чрез кожата/ са:
- Язви по кожата в зоната на контакт със заразеното животно или на мястото на ухапването;
- Подуване на лимфните възли в близост до кожната язва /най-често в областта на подмишницата или слабините/
- Главоболие, треска, втрисане и отпадналост;
Симптомите на жлезната форма са подобни на улцеро-жлезната форма, но без язви на кожата.
Симптомите на белодробната форма, която е най-смъртоносната форма на болестта и се предава чрез вдишване са:
- Кашлица;
- Болка в гърдите;
- Затруднено дишане;
- Висока температура;
- Пневмония;
- Мускулни болки;
Характерните проявни форми при очно-жлезната форма на заболяването /инфектирането се осъществява през окото/ са:
- Дразнене в окото;
- Болки в инфектираното око;
- Подуване;
- Сълзене и/или зачервяване и на двете очи;
- Рана от вътрешната страна на клепача;
- Подути лимфни възли зад ухото;
Симптомите на орофарингеалната форма /инфектиране чрез поглъщане на бактериите/ са:
- Възпалено гърло;
- Язви в устата;
- Подути лимфни възли в областта на шията;
- Тонзилит – подуване на сливиците;
- Повръщане и диария;
Симптомите на най-рядката форма на това заболяване- тифоидната са:
- Много висока температура;
- Диария и повръщане;
- Силна отпадналост;
Тежките и нелекувани случаи на туларемия могат да причинят хронична сърдечна недостатъчност, менингит – подуване на обвивките на главния и гръбначния мозък.
Какви са рисковите фактори?
Животните са носители на бактерията, която причинява заболяването. Рискът от развитие на болестта нараства при чест директен контакт с животните:
Рисковите фактори на заболяването са:
- Работа, която изисква постоянен близък контакт с животни – ветеринари, работници в зоологически градини, горски стражари.
- Живеещите в близост или до много гъсти гори;
- Обработване на животински трупове – ловци, касапи и месари;
- Градинарство и озеленяване;
Лечение на туларемия
Всеки случай на заболяването изисква самостоятелна преценка в зависимост от тежестта и формата му. Навременното поставяне на диагнозата създава условия за незабавно започване на лечение с антибиотици. Най-ефективни са антибиотиците от групата на аминогликозидите, като например гентамицин, стрептомицин, доксициклин и ципрофлоксацин.
Понякога се използват и хинолони. Антибиотичната терапия продължава между 10 и 21 дни в зависимост от стадия на заболяването и лекарството, което се използва. Въпреки че симптомите могат да продължат няколко седмици, при повечето от случаите настъпва пълно възстановяване.
Възможно е да се наложи и хирургична интервенция, за да се извърши дрениране на подутите лимфни възли или да се отстрани засегнатата от язвата кожна тъкан. Предписват се също така медикаменти против главоболието и за сваляне на високата температура.
След излекуване от заболяването, тялото вече е изградило антитела, които осигуряват доживотен имунитет.
