Уискито се отнася към категорията на силните алкохолни напитки, които се добиват от различни видове зърнени култури чрез малцоване, ферментация и дестилация и дълго съхранение в специални дъбови бъчви.
Зърната, които е прието да се използват за получаването на уиски са на ечемика, пшеницата, царевицата или на ръжта.
Алкохолното съдържание в тази напитка достига 40-50 обемни процента /алкохолни градуса/. Но съществуват и разновидности на уискито, чиито обемни проценти достигат до 60.
Напитката има характерен светлокехлибарен цвят, захар в нея или отсъства напълно или се съдържа в малки количества.
Исторически основните производители на уиски са тези страните, които с право могат да бъдат наречени негови изобретатели. Това са Ирландия и Шотландия.
Въпреки това въпросът е в коя от тези две страни първо е било открито уискито. Този въпрос продължава да бъде открит и споровете между двете държави продължават с цел да доказване на своето първенство.
Но най-ранното споменаване на алкохолната напитка датира от 1494 г. и то е направено от шотландски монаси. Въпреки това уиски се произвежда повече от 1000 години, но е било използвано за медицински цели само в манастирите.
Неговата чудотворна сила била толкова голяма, че го наричали „жива вода“ или „Aqua vitae“.
Полезни свойства
Премерената употреба на уискито в действителност може да бъде единствено полезна за човешкия организъм. Именно благодарение на полезните си свойства тази напитка е станала толкова популярна преди хиляда години в монашеските среди.
Ако човек се придържа към препоръките за употреба на около 30 грама уиски дневно, то рискът от възникване на инфаркт значително би се понижил. В тази връзка съвсем не е изнедващо, че шотландците добавят тази напитка почти навсякъде – в сокове, чайове, в кафета и др.
Поради високото си алкохолно съдържание уискито притежава отлични антисептични и противовъзпалителни качества. Изключително полезни са билковите настойки и компреси, в които се прилага уиски.
Тинктурата от уиски с бяла градинска ружа е незаменимо лекарствено средство при различни заболявания на горните дихателни пътища, тъй като спомага за по-лесното отделяне на храчките и има противовъзпалително действие.
За приготвянето на тинктура от бяла градинска ружа е необходимо 20 грама от тази билка да се залее с 500 мл уиски, след което получената лекарствена напитка се оставя на тъмно място, където се съхранява около 10 дни. След това се приема три пъти дневно по 10-15 капки.
Диуретично, стимулиращо и тонизиращо действие има настойката от корен на дивисил, приготвена на основата на уиски. За направата ѝ са необходими 100 грама корен от билката и 300 мл уиски.
Отлично средство за понижаване на кръвното налягане и за подобряване на състоянието на сърдечно-съдовата система е тинктурата от зелени орехи, изготвена на основата на уиски.
Противопоказания при употребата на уиски
Въпреки множеството си полезни свойство уискито е силна алкохолна напитка. От това следва, че неумереното му потребление непременно би се отразило негативно на нормалното функциониране на човешкия организъм.
Честото приемане на уиски големи количества е силно непрепоръчително, тъй като е възможно развитието на силна интоксикация, която впоследствие е възможно да прерасне в алкохолизъм.
Изключителна вреда прекаляването с тази алкохолна напитка нанася на черния дроб и бъбреците, вследствие на което се нарушава функцията на тези органи, а в някои случаи се достига и до прекратяване на тяхното функциониране.
