Колкото и да се стараем да бъдем защитници на правата на децата, крещенето остава един от популярните методи на възпитание.
Някои родители го използват само като средство за дистанционно управление на детето, играещо на другия край на детската площадка.
Но повечето го смятат за универсален метод за въздействие, разтрисайки въздуха от величината на децибелите от сутрин до вечер. Как да се избавите от този навик?
Кога и защо ние крещим?
Най-често човек изпитва гняв, когато се сблъсква със ситуация, при която очакванията му не се оправдават.
Например, бащата смята, че детето ще престане да яде пясък, след като подробно му е разказал за микробите, а то тайно продължава с „дегустацията“.
Или майката, мечтаеща да си почине след работа, установява, че първокласникът ѝ е „забравил“ да си напише домашните въпреки постигнатата договореност.
Затова, ако забелязвате, че твърде често избухвате, следва да преразгледате своите очаквания в отношението си към детето.
Несъответствие на изискванията с възрастта
Навярно, на някои възрастни би им се искало двугодишното им дете да слуша произведения на Бетовен, а на три години да чете самостоятелно.
Но тези желания имат такова отношение на реалността, както и стремежът на човечеството да посети други галактики.
Пробвайте да почетете специализирана литература за психологията на децата, за да оцените обективно на какво би трябвало да бъде способно чедото ви на една или друга възраст.
Още преди раждането на детето в главата на родителя се ражда образът на симпатичното, любознателното и добро дете, на което се приписва определен набор от способности и интереси.
В болшинството от случаите дадения образ остава недостижим идеал, който почти никак не е свързан с реалността.
Затова всеки път, когато детето заявява, че не обича да рисува, а майка му е смятала да отгледа следващият Ван Гог или пък ненавижда ходенето в зоопарк, а пък тя е искала да го направи доктор на биологическите науки, тогава се появява и родителския ѝ гняв.
За съжаление възрастните понякога капризничат не по-малко от децата, ако последните не бързат да изпълняват техните заповеди.
Например майката, желаейки да си поговори с приятелка, отпраща сина си, който е дошъл при нея с молба да помогне да извади непослушна част от конструктора – „Остави ме да поговоря с леля ти Елена“ .
Понякога родителите с помощта се стремят да покажат власт. Тъй като е по-удобно да креснат, отколкото да обяснят на детето защо зелето е полезно за него.
Език мой – враг мой
За да се справите с гнева, е необходимо да превърнете непосредствената емоционална реакция в осъзната, а това означава и контролирана.
По време на гневното избухване съзнанието на човека се свива до краен предел, затова е необходимо да приложи усилия, за да го разшири.
1. Отваряйки си устата за крещене, си спомнете за своето намерение да се справите с този вреден навик и дълбоки вдишайте, а след това пребройте до 10.
2. Помислете каква ваша мисъл желаете да достигне до детето и се постарайте да подберете точните думи. Това ще ви помогне да ангажирате мислите си и така няма да се подадете на емоциите.
3. Спомнете си как ви е било срам, затова, че не сте се въздържали.
