Урината непрекъснато постъпва в пикочния мехур, който може да се разтяга от обем 250 мл до 750 мл. Но продължителните затруднения при уриниране могат да доведат до сериозни проблеми. При подобни ситуации за осигуряване на отделянето на урина в пълен обем се използват различни видове катетри.
Урологични или уринарни катетри – какво представляват
Показания за катетеризация на пикочния мехур
Катетеризацията на пикочните пътища може да е необходима с терапевтична и диагностична цел. С лечебна цел катетри се прилагат при остро и хронично задържане на урина. Сред другите показания са:
- Хематурия – кръв в урината, катетрите помагат за отстраняване на тромби.
- Кома, безпомощно състояние на болния, при който не може да контролира процесът на уриниране.
- Постоперативна рехабилитация при възстановяване на лумена на пикочния канал.
- Прилагане на лекарства директно в пикочния мехур.
- Възстановяване след травми, при които уринирането е свързано със силна болка.
Катетеризация за диагностика се провежда в следните ситуации:
- За получаване на урина за изследване.
- Мониторинг на денонощната или часовата диуреза /обем на урината/.
- Изследвания, изискващи използване на контраст.
- Оценка на проходимостта на пикочните пътища.
- Ултразвук на пикочния мехур.
Основни характеристики на катетрите
Урологичните катетри се предлагат с различен диаметър на тръбата и различни по дължина, има модели за деца, жени и мъже.
Предлагат се твърди от месинг или меки. Еластичните катетри се произвеждат от следните материали:
- Латекс – здрав, устойчив на деформации или увреждания материал. Основният недостатък е възможната алергия.
- Силикон – днес най-използваният материал, тъй като се отличава с висока биосъвместимост. Не предизвиква раздразнения и алергични реакции.
- Химичната инертност на силикона не позволява на соли да се отлагат по стените на катетъра. Материалът обаче е по-скъп и не толкова пластичен, колкото латексът. Това е причината често да се използват комбинирани катетри – латексни със силиконово покритие.
- Поливинилхлорид /PVC/ - материалът се използва все по-рядко, тъй като може да е токсичен. Но въпреки това е достатъчно евтин и е рентгеноконтрастен, затова е незаменим при някои видове диагностика.
Катетър Нелатон, катетър Тиман
Най-простите по форма уринарни катетри – това са моделите Нелатон и Тиман. Катетърът Нелатон представлява права тръба от латекс или PVC, с няколко отвора в края, които осигуряват отока на урината.
Подобни изделия днес се използват за временна катетеризация и за тази цел са по-популярни. Катетрите Нелатон от PVC лесно се поставят, а след това се размекват от телесната температура, затова не причиняват никакъв дискомфорт при диагностика.
В миналото тези модели са се поставяли и за по-дълго време, поради удобството си и проста форма. Основен проблем в такъв случай е било фиксирането на катетъра. Налагало се допълнително да се прикрепя към гениталиите.
Катетърът Тиман има сходна конструкция с този разлика, че външният му край е леко извит. Използва се за мъже, например, при задържане на урината на фона на аденом.
Грижа за урологичен катетър
Комфортът при използване на уринарния катетър до голяма степен зависи от това колко правилно е избран размерът. Затова е необходима консултация с лекар.
За болните на легло са необходими уринаторни торби, които се закрепват на висилка или на стойка. Други тип са тези, които се фиксират за крака, и не сковават движенията, ако пациентът се движи през деня.
Правилната грижа за катетъра позволява да се избегнат различни усложнения, най-вече инфекции на пикочния мехур. На първо място, се препоръчва използването на катетри за еднократна употреба и след изваждането им да се заменят с нови.
Всяко промиване с антисептици невинаги е безопасно, тъй като на катетъра все пак остава микрофлора. Тези микроби под въздействието на антибактериални средства стават резистентни и могат да предизвикат тежки и трудни за лечение заболявания.
Специална грижа изискват цистостомите. Първо трябва да се следи тръбата, да не се извива и да не се заплита, затова е най-добре да се закрепи с лепенка. Второ, уринаторната торба винаги да е под пикочния мехур.