Тези, които постоянно отлагат „за после“ се намират състояние на постоянен стрес, а това се отразява неблагоприятно на сърцето и на кръвоносните съдове.
Регулярната прокрастинация – отлагането на важни задачи – беше идентифицирана от канадски изследователи като рисков фактор, обуславящ развитието на сърдечно-съдови заболявания.
Своите заключения учените от университета на Бишоп /Квебек/ направили въз основа на данните, получени в хода на анонимно онлайн-проучване, в което взели участие 980 души, които били разделени на 2 групи.
В първата взели тези, които страдат от сърдечно-съдови заболявания, а във втората здравите в това отношение хора.
Сред тези, които били съгласни с твърдението „Аз постоянно си казвам, че ще направя това утре“, като участниците от първата група били значително повече, отколкото тези във втората.
Доброволците от първата група по-често от останалите се съгласявали с това, че в ситуация, когато им е поставен краен срок, те обичат да се занимават с други любими свои неща и само не с тези, които е необходимо да свършат спешно.
Като цяло, заключават авторите, склонността към отлагане свидетелства за понижена способност на човека да решава възникващите неизбежно житейски проблеми и да се приспособява към обстоятелствата.
В крайна сметка това води до стрес, което неблагоприятно повлиява на състоянието на сърцето и на кръвоносните съдове.
Учените посочват, че навикът да се отлага „за после“ не само е негативен фактор за развитие на заболявания на сърцето и кръвоносните съдове, но и води до това, че „прокрастинаторите“ твърде късно започват да търсят медицинска помощ.
Неотдавнашни изследвания показаха, че 21% от работещите, вместо да изпълняват своите служебни или работни ангажименти, прекарват от 2 до 5 часа от работното си време в сърфиране из Интернет.
Психолозите считат, че прокрастинацията може също да бъде защитна реакция на организма към претоварване и необходимостта от изпълнение на голямо количество задължения. Те уверяват, че състоянието може да бъде преодоляно.
Когато отлагането за после предизвиква проблеми?
Всеки от нас някога е отлагал изпълнението на необходимите задачи. Вие можете да отлагате срещи, поради застъпването в работния график или да си оставите повече време за подготовка.
Прокрастинацията се превръща в проблем, ако вие не успявате да вършите важните задачи или поради това се влошават вашите отношения с близките. За всеки 5-ти човек в зряла възраст прокрастинацията е истинско проклятие.
Защо ние отлагаме?
Хората отлагат за по-късно задачите, които им се струват скучни, сложни, необходимо е много време за тяхното изпълнение. Също причина за това могат да бъдат предположения, че резултатите от изпълнението на съответната дейност, няма да бъдат съвършени.
Настоящите причини за прокрастинацията са заложени в основата на човешкото поведение. Ние сме склонни да разглеждаме събитията от бъдещето като по-малко реални и конкретни.
Рисковете, свързани с неизпълнението на задачите /или възнаграждението/ за свършената работа, също изглеждат по-малко реални. По природа ние сме настроени така, че да се заемаме с по-лесните дейности и да избягваме задачите, които ни изглеждат неприятни.
Бъдете конкретни. Не казвайте „Аз ще започна да подготвям доклад утре сутрин“. Кажете на себе си „Аз ще определя 3 основни тези за доклада, когато пия сутрешното си кафе преди да проверя електронната си поща“.
Реалистично оценявайте разходът на време. Обикновено ние мислим за бъдещето оптимистично и вярваме, че ще свършим повече работа, отколкото всъщност ще свършим.
