Във вкаменелост от опашка на млад динозавър, който е живял преди повече от 60 милиона години, учените откриват признаци на тумор, който и до днес се развива при хората.
Древна болест продължава да се развива и днес
Брус Ротшилд от Университета на щата Индиана и Дарен Танк от Кралския музей по палеонтология обръщат внимание на специфичните големи кухини в два сегмента на прешлените на опашката на хадрозавър – гигантски тревопасен динозавър, разпространен по Земята преди 66-80 млн. години.
Наподобявали много на кухини, които се образуват при тумори, свързани с рядка болест – лангергансоклетъчна хистиоцитоза /ЛКГ/. Това заболяване се характеризира с размножаване на патологични клетки, които се появяват в костния мозък, в костите, по-рядко – в други органи.
И досега се среща при хора, най-често при деца на възраст от 2 до 10 години. За щастие, такива тумори изчезват без необходимост от операция.
Опашните прешлени са изпратени за разширено изследване по метода на микрокомпютърна томография в Института по антропология към Университета на Тел Авив.
С микроКТ се получават изображения с много висока резолюция, до няколко микрона.
При сканиране на прешлените на динозавъра била създадена компютърна триизмерна реконструкция на тумора и на кръвоносните съдове, които го снабдявали с хранителни вещества.
Болестта не е уникална за човека, развива се и при динозаври
Това заболяване при динозавъра е открито за първи път. Тези неочаквани резултати показват,че болестта не е уникална за човека и съществува от повече от 60 млн. години.
Подобни изследвания са възможни благодарение на иновационните технологии, имат важен принос за еволюционната медицина. Правят се опити да се изясни защо определени болести преминават през еволюцията.
Така може по-лесно да се разбере какво ги предизвиква, с цел разработване на нови и по-ефективни методи за тяхното лечение.
Все още не може да се даде обяснение защо еволюцията не прави човешкият организъм, както и на другите животни, неподатлив на развитието на опасни заболявания, каквито са, например, онкологичните.
Дали не може по някакъв начин да се повлияе на този процес. Въпросите, които очакват своите отговори все още са твърде много.
