Ендометриоза – считано за може би най-актуалното заболяване в съвременната гинекология. Причините за това са много, но като най-видни се откроява честотата на заболеваемостта, която заема цели 10% от общите заболявания на женската полова система.
Причините за възникване на ендометриозата са множество, а симптомите невинаги са явни и има и жени, които не забелязват изобщо протичащото заболяване.
Названието на клиничното състояние, произхожда от думата „ендометриум“ – вътрешната обвивка на матката, прикрепена към мускулен слой и отделяща се веднъж месечно по време на менструация.
Ендометриозата се развива, когато клетките на ендометриума започват да мигрират заедно с менструалната кръв извън пределите на матката, попадат в маточните тръби, яйчниците, коремната кухина. Заболяването започва, защо „островчета“ от клетки се закрепват по нови места.
Ендометриозата бива генитална и екстрагенитална. Първата се подразделя на външна и вътрешна. При външната генитална ендометриоза тъкан, подобна на ендометриума се разполага извън кухината на матката по органите и кухините на малкия таз, образувайки увреждания и сраствания.
Обикновено огнищата на заболяването се разполагат по яйчниците, маточните тръби, в областта зад маточното пространство, по сухожилията, поддържащи матката, на шийката на този орган и лигавицата по стените на влагалището. Ако лезиите на ендометриозата се намират в самите стени на матката, това е признак на вътрешна ендометриоза.
Екстрагениталната форма на заболяването се характеризира с наличието на ендометриоидни хетеротопии от външната страна на червата, правото черво, пикочния мехур в областта на пъпния пръстен и по крайниците.
Какво точно води до заболяването, не е известно точно. Има версия, че то се дължи на нарушение на имунитета, поради което имунната система приема „своите“ за „чужди“ и възниква подобие на алергична реакция в лигавицата на матката, която се увеличава, оттича и и съответно се разширява.
Според друга версия нарушение се случва не само в имунната, но и в хормоналната система.
Кой е в рисковата група?
Най-често заболяването се среща при жени на възраст 40-44 години. Същевременно при тези, които имат по няколко деца, то се открива много по-рядко, отколкото при тези, които не са раждали.
Ендометриоза може да се развие при момичета в пубертета и при жени след менопаузата.
По данни на експерти, ендометриозата „обича“ жени, които водя активен, емоционално наситен живот.
В рисковата група влизат:
• Бизнес дамите, които прекарват деня си в грижи, късно лягат да спят, често сменят климатичните пояси.
• Дамите, които прекалено много се пекат на слънце и прекарват доста време в солариуми или често посещават южни курорти. Това се дължи на факта, че слънчевата радиация е един от най-важните рискови фактори, след него идват мръсотията, интензивния масаж.
• Жените с активен интимен живот и честа смяна на партньорите;
• Представителките на нежния пол, които се подлагат на хирургични интервенции. Предизвикващи заболяването фактори също се явяват цезаровото сечение, отстраняване на апандисит, всякакви операции на шийката на матката;
• Жените, които използват вътрематочни контрацептиви;
Как се лекува?
Огнищата на ендометриозата се отстраняват, когато проявленията на заболяването заплашват живота на жената, причиняват ѝ болка или ако само по хирургичен път е възможно възстановяването на репродуктивната функция.
Профилактика
Важно е да се провежда както от жени, които някога са се лекували от заболяването, така и от тези, които никога не са се сблъсквали с него.
• Жената следва максимално да намали нивото на стреса в ежедневния си живот;
• Редовно да посещава гинеколог на всяка възраст. Минимум веднъж на половин година, в най-лошия случай 1 път годишно;
• Своевременно да лекува хроничните гинекологични заболявания;
• Да поддържа нормално за своето телосложение тегло;
