За децата, хората в зряла възраст са устроени удивително скучно. Те вярват в това, което виждат или в краен случай на това, което четат в умните книги без картинки.
И когато детето им разкаже за нещо, което те не са прочели или видели с очите си, те не му вярват. Започват да го ругаят или с обезпокоително ласкава гримаса му предлагат да го заведат при добрия чичко психиатър.
Детето живее в съвършено друг вълшебен свят: в свят, където Карлсон е също толкова реален, колкото и учителката от детската градина.
Въображаемите приятели обикновено се появяват при децата на възраст между 3 и 5-годишна възраст. Това е абсолютно нормално, поради развитието на въображението и творческите способности.
Въображаемите приятели са различни – играчка, на която детето придава човешки качества, призрачен приятел, на който желае да сложи допълнителен прибор по време на хранене и одеяло, с което да го завие през нощта.
Този приятел може да бъде голям и силен като Супермен или уязвим, който да се нуждае от грижа и защита. Въображаемият приятел не е непременно човек, в почти половината от случаите е малко животно.
Няма никакъв смисъл, ако като родител човек се сблъска с този проблем да търси специалист, просто трябва да знае, че детето му притежава изключително богато и живо въображение.
Въображаемият приятел е прекрасен диагностичен материал за всеки родител. Наблюдавайки го човек може да научи много за това, за което дори не е подозирал за своето дете.
В процеса на изучаване на въображаемия приятел, родителят може да установи както неподозирани проблеми на детето, така и на цялото семейство.
Проблемът – родителски натиск и свръхзакрила
Често детето се чувства силно притиснато от своите родители. И това невинаги се изразява в забрани и наказания, често свръхзакрилата е по-лоша и от всяко насилие, тъй като не се оставя възможност за собствената изява на детето.
И тогава то бяга в света на въображаемите приятели, като е възможно е развитието на 2 сценария.
Сценарий първи: в съкровения таен свят на детето е възможно всичко, което то не може да прави с родителите си: да гали куче, да се разхожда по покривите, да похапва сладко и т.н.
Сценарий две: детето възприема ролята на родител и се държи по аналогичен начин – ограничава и потиска своите фантомни приятели, като в този случай те са безпомощни и нещастни.
Това, между впрочем, е отличен родителите на детето да се погледнат отстрани и да си направят съответните заключения.
За да разбира човек детето си е необходимо много повече от това да му купува нови дрехи и обувки и да му дава джобни за училище.
Проблемът – чувство за вина
Чувството за вина не се проявява само при хора в зряла възраст, но и при деца. И за да освободят напрежението те бягат в измисления свят на въображаемите приятели.
Сценариите са много подобни на тези, когато родителите оказват прекалено голям натиск. Единствената разлика е, че при тези случаи модалност на наказанията.
Детето може да наказва своя въображаем приятел или да разказва как той е бил наказан.
Проблемът – липса на разнообразие в живота на детето
Ако в разказите на детето за неговия въображаем приятел фигурират множество цветисти сюжети за приключения, фантастични светове, пътешествия и т.н. – това може да е симптом на прекалено еднотипно ежедневие на живота на детето.
