Въшковата възвратна треска /въшков възвратен тиф, европейска, възвратна треска/ - остро инфекциозно заболяване, предизвиквано от спирохети. Характеризира се с остро начало, пристъпообразна треска, обща интоксикация и с увеличаване на черния дроб и далака.
Етиология
Причинителят на въшковия /европейския/ възвратен тиф са спирохетите Borrelia recurrentis Obermeieri. Известни са и други възвратни трески, предавани от въшки, които се предизвикват от други видове Borrelia /В. Вerbera, В. Carteri/.
Причинителят на европейския възвратен тиф има 4-6 извивки, дължината му е 10-20 микрона, подвижен е, расте в хранителна среда и върху развиващи се пилешки ембриони, патогенен е за маймуни, бели мишки и плъхове.
Чувствителен е към пеницилин, към антибиотиците от тетрациклиновата група, хлорамфеникол, еритромицин.
Епидемиология
Единствен източник и резервоар на инфекцията е болния човек. За преносител служат телесните въшки, които могат да предават инфекцията 5 дни след заразяването. Главовите и срамните въшки нямат голямо епидемиологично значение. В България към настоящия момент няма възвратен тиф.
Патогенеза
След проникването си в организма /чрез хемолимфата на заразените въшки през малки ранички по кожата/. Спирохетите се размножават в съдовия ендотел и в клетките на ретикулоендотелната система.
Появата на голям брой спирохети в кръвта съвпада с настъпването на пристъпа на заболяването.Тежестта на възвратната треска и на уврежданията на тъканите и органите зависи от количеството на циркулиращите спирохети, като при най-тежките форми може да достигне до няколко трилиона на литър кръв.
Възможно и развитието на тромбохеморагичен синдром понякога, достигащ до стадий на дисеминирана интравазална коагулация или така наречения ДИК-синдром.
Под въздействието на образуващите се в организма антитела основната част от спирохетите умират, настъпва период на апирексия, тоест телесната температура се понижава.
Въпреки това малко количество спирохети от нов антигенен вариант се съхраняват в кръвта или в тъканите.
Новият антигенен вариант се образува спонтанно при генетични мутации с честота една бактерия на 103-105 спирохети и съдържа повърхностни протеини, които са различни от тези причинили инфекцията или предходния рецидив.
Спирохетите от новия антигенен вариант се размножават и след около 7 дни тяхното количество достига ниво, достатъчно за развитието на нов пристъп. В крайна сметка се формира имунитет срещу няколко вида спирохети и настъпва клинично оздравяване.
Симптоми и протичане на въшкова възвратна треска
Инкубационният период продължава от 5 до 15 дни, най-често около 7 дни. При някои болни могат да се наблюдават продромални явления – обща слабост, болките в ставите, главоболие, адинамия, затруднено храносмилане /диспепсия/.
Най-често пристъпът на заболяването започва остро, обикновено в първата половина на деня.
Появява се втрисане, понякога изключително силно, сменящо се с усещане за горещина, главоболие. Телесната температура още в първия ден от започване на заболяването вече достига 39°С и повече.
Максималната температура на тялото се наблюдава на 2-ри 3-ти ден от започване на заболяването. Болните съобщават за болки в мускулите, особено в долните крайници, силна отпадналост, гадене, а нерядко се появява и гадене и повръщане.
Понякога възникват болки в областта на лявото подребрие, обусловено от уголемяването на далака. Кожата на лицето се зачервява, поради лошото отичане на артериалната кръв. Наблюдава се изразена тахикардия, понижаване на артериалното налягане, слабо се долавят сърдечните тонове.
Увеличава размерите си и черния дроб. В резултат на тромбоцитопенията, засягането на черния дроб и съдовия ендотел нерядко се развиват признаци на тромбохеморагичен синдром – упорити кръвотечения от носа, кръвоизливи по кожата и лигавиците, кръвохрак, появяват се еритроцити в урината.
При 10-15% от болните в пика на пристъпа се проявяват и менингеални симптоми като скованост на врата и пр.
