ᐉ Възкресение в моргата - защо понякога се случва

През август 2020 г. медиите съобщиха за случай в северната Курска област на Русия, където се случва нещо много странно. В моргата се събужда жена, която лекарите признават за починали.

За съжаление, след няколко дни тя наистина умира. Обстоятелствата около нейната гибел се разследват, и главният лекар на болницата, където това се случва подава оставка.

През февруари 2013 г. в друга общинска болница в Руската федерация, в моргата признаци на живот са установени при мъж, който 2 дни е в хладилник. И него не успяват да спасят, най-вероятно причината е преохлаждането.

И двата случая – не са твърде рядко изключение от правилата. Погрешната констатация на смъртта се среща и този факт трябва да се приеме. Няколко са случаите, при които в моргата попадат хора, на които им било твърде рано.

Тарофобия – страх да не бъдем погребани живи

Страх да не бъдем погребани живи

Това е много разпространено явление. Лекарите описват това психично разстройство като тафофобия и то съществува от древни времена.

Във всички времена хората са се интересували, че ще ги сметнат за мъртви и ще ги погребат живи.

Такива случаи наистина са се случвали. И продължават да се случват, ако се съди по съобщенията в медиите. Не е и изненада, че от тарофобия страдат стотици хиляди хора по цял свят.

И периодично тези страхове получават подкрепа – в медиите се появяват съобщения за погрешна констатация на смърт, като случаите, които описахме в началото.

Не са много разбира се, и всеки такъв случай става сензация. Понякога хората, които погрешно са счетени за починали се връщат към живота на практика без последствия. Възстановяват се и живеят още няколко години или месеци, колкото им е било отредено.

Други не успяват да се възстановят, и те остават с увреждания с различна степен на тежест, до вегетативно състояние.

Някои така и не напускат болницата, тъй като опитите да се реанимира оживелия не водят до успех, и по-скоро човек умира повторно, и вече окончателно.

Ето и малка селекция от случаи, които са се случили неотдавна:

През 2014 г. в Полша тихо умира старица на 91 г. Дошлият лекар не установява признаци на живот и констатира смъртта ѝ. Жената е откарана в моргата, където тя 11 часа след полусмъртта си успява да уплаши санитарите, внезапно размисляйки за смъртта. Както пояснява по-късно тя, приискали ѝ се бисквити с чай, затова и се събужда.
През 2018 г. нещо подобно се случва и с още гражданин на Полша, млад мъж на 31 г., който се прибира у дома, след като бил да се забавлява. Внезапно обаче му става лошо, пада на улицата и губи съзнание. Хората, които минават покрай него викат бърза помощ, дошлите лекари констатирали смъртта и откарват тялото в моргата. Няколко часа по-късно гол и премръзнал младият мъж почукал на вратата на моргата и поискал да му дадат одеяло. Лекарите възнамерявали да преместят мъжа в отделение и да го изследват, но той отказва и отива да отпразнува своето възкресение.
Жител на Индия, момче на 17 г. е ухапан от куче. Юношата получава треска, скоро след това престава да диша. Смъртта е констатирана, тялото е дадено на роднините за кремация. На момчето обаче му провървява – на половината пък към крематориума той идва на себе си и започва да крещи, след като разбира, че е в ковчег.
Още един индиец, който попада в автомобилна катастрофа, и бил откаран в болница, в състояние на безсъзнание с травма на главата и с фрактури на няколко кости, е определен за мъртъв. Дежурният лекар не установява признаци на живот изпраща мъжа в моргата. Когато патоанатомът се готви да пристъпи към аутопсия, той открива, че пострадалият мъж е жив, след това е реанимиран, а лекарят, който констатира смъртта, е привлечен към отговорност за небрежност. Това се случва през 2009 г.
Латиноамериканката Нейси Перес от Хондурас била бременна. Внезапно обаче пада и спира да диша. Дали нейната смърт е потвърдена от лекар, това не е известно. Младата жена е погребана. На следващия ден обаче нейни роднини идват на гроба и чуват странни звуци, които се разнасят около него. Когато отварят гроба, те виждат живата Нейси, и незабавно я откарват в болница. Смъртта обаче застига жената няколко часа след нейното спасение.
78-годишният Уолтър Уилямс умира и е изпратен в моргата, където се връща към живота, след като се пристъпва към неговото балсамиране. Оказва се, че кардиостимулаторът му е излязъл от строя.
Млад африканец прекарва в хладилника на моргата 2 денонощия, след което идва на себе си и успява да изкрещи така, че санитарите да го чуят. Пуснат е да се прибере у дома, но семейството му изобщо не се зарадва, тъй като си помислят, че се е превърнал в зомби.
В Израел, в град Рамат Хан, лекари от спешна помощ пристигат на спешно повикване, открито е бездиханното тяло на 84-годишен мъж. Опитите за реанимация не водят до успех. Лекарите констатират смъртта и си тръгват, оставяйки в апартамента полицай. Служителят на реда забелязва, че трупът се движи ръцете и диша. Докато линейката се върне, мъжът напълно идва на себе си. Вестниците съобщават за това през юли 2009 г.
През 2007 млад жител на Тексас попада в автомобилна катастрофа и бил откаран в местна болница, където скоро умира. Роднините на младия мъж дали съгласие да дарят органите на пострадалия, но младежът изведнъж започва да мърда ръце и крака, започва да реагира на болка. Успяват да реанимират мъжа, след което прекарва в болница още 1,5 месеца, докато отминат последствията от катастрофата.
73-годишен италианец лежал в кардиологичното отделение на гр. Мантуя, когато сърцето му спира, което е потвърдено от показанията на ехокардиограф. Реанимационните действия не водят до резултат, и лекарите записват часа на смъртта. Но внезапно сърцето заработва отново и линията на мониторите линията на пулса отново се изкривява, както е при жив човек. Мъжът идва на себе си, а след това се възстановява и е изписан от болница. Тези събития са от 2005 г.
Неговият сънародник Роберто Симоне също влиза в болница със сърдечен пристъп и е включен към система за поддържане на жизнената активност. Но сърцето му спира, и не успяват да го активират отново. Смъртта е констатирана, и тялото е върнато на роднините, за да го погребат. Малко преди началото на прощалната церемония „покойният” отваря очи и моли за вода, и когато потресените роднини идват на себе си, мъжът е откаран в болница, където му е поставена диагноза „пневмония”.
В Украйна 83-годишна жена идва на себе си 10 часа след смъртта, а нейните роднини ѝ готвят помен.
Пак в Украйна, инфаркт на миокарда внезапно сразява мъжа, който просто идва в медицинския център. Цял час реаниматолози се борят за неговия живот, по всякакви начини за опитват да спасят пациента от гибел, но всичко е без резултат. Смъртта е била регистрирана. Внезапно обаче кръвта отново потича по жилите му, за което сигнализира и пулсацията на коремната стена. Болният успява да се върне към живота, и скоро е изписан. След 9 месеца започва да се оплаква само от известни проблеми с паметта, изтръпване на безименния пръст и от проблеми с потентността.
В град в Азия изпращат в моргата мъж, който е изгубил съзнание, бидейки в силно алкохолно опиянение. Премръзвайки в хладилника, напилият се до припадък изтрезнял и дошъл на себе си, след което бил пуснат да се прибира и става свидетел на собственото си погребение.

И това далеч не са всички подобни случаи. Самите лекари са убедени, че всъщност ситуацията е сериозна, и много случаи просто не попадат в статистиката, тъй като могат да навредят на репутацията на лекари и на клиниката.

Какво се случва в такива случаи

Част от тях е свързана с т.нар. синдром на Лазар, по името на библейския персонаж. Лазар умира, а след няколко дни Исус влиза в погребалната камера, където лежал вече започналият да се разлага труп, и му заповядва да стане и да си тръгне. И какво да прави, Лазар става и тръгва. Смята се, че след възкресението Лазар живее още 30 години.

Под синдром на Лазар се подразбират случаи на спонтанно възстановяване на циркулацията на кръвта. На научен език това е ауторесусцитация.

Сложните термини обаче не описват какво се случва в тялото, което едва показало признаци на смърт, внезапно премисля и започва да подава признаци на живот. Досега много неща остават непонятни.

Около 1/3 от всички официално регистрирани и описани случаи на възкресение стават след остър инфаркт на миокарда. Още 20% от възкръсналите страдали от хронична обструктивна белодробна болест.

Травми, вътрешни кръвотечения, наркотици и разни други причини предизвикват гибел при оцелелите последователи на Лазар. Половината от тях се възстановяват напълно.

Предполага се, че отложеното възстановяване на жизнените функции може да е свързано с няколко фактора:

Хипервентилация на белите дробове, възникваща при изкуствена вентилация на белите дробове, особено вероятно е това явление при страдащите от ХОББ.
Бавно действие на лекарствата, които се прилагат при реанимация.
Хиперкалемия – следствие на бъбречни заболявания.

Възможни са и други причини, но като цяло информацията не е особено много.

Във всяка страна са разработени нормативи и правила, които строго да се спазват. В тях е отчетен и опитът от миналите поколения, и най-новите разработки на медицинската наука.

Следва да се помни, че липсата на пулс и спирането на дишането сами по себе си не могат да бъдат достатъчно основание за констатация на смърт.

По действащия днес Закон за здравето и актовете по прилагането, които са различни Наредби на здравното министерство, смъртта настъпва в момента на гибелта на мозъка, която се регистрира на електроенцефалограф.

Ако след това в продължение на 30 минути след това уредът показва права линия, пациентът е мъртъв.

Ако пък и най-малките съмнения, изследването се провежда повторно. За установяване на биологична смърт на тялото се обръща внимание за наличие на трупни изменения – трупни петна, вкочаняване и други.

Всичко изглежда ясно. Проблемът е в това, че медицината не е математика и в тази сфера не може всичко да е толкова ясно.

Първо, срещат се случаи, когато всичко се е правило в строго съответствие с правилата и с предписанията, всички уреди показват липса на мозъчна дейност, а човек започва да диша. Това е и синдром на Лазар в действие. За това и не трябва лекарите не трябва да бъдат обвинявани, че човек, признат за труп се е оказал жив.

Второ, не във всички болници има необходимата апаратура. Някои общински болници не разполагат със средства, както големите, не извършват толкова медицински дейности и съответно получават по-малко средства от НЗОК, тъй като там плащанията са за извършена медицинска дейност.

Трето, в случай на липса на апаратура не трябва да се бърза, а да се дочака до поява на признаци на биологична смърт – трупни петна, вкочаняване и т.н.

За това са необходими няколко часа, тъй като тялото трябва да се намира в топло помещение, тъй като на студено всички тези процеси се забавят. И тук е в сила човешкият фактор. В някои случаи лекарите не желаят да чакат този момент, защото сърцето не бие, дишане няма, защо да се чака?

Часът на смъртта се определя и това е. В други случаи трябва да се чака, това означава да се изгубят така необходимите за трансплантация органи, за да бъдат спасени с тях и други хора още живи и надяващи се.

Всичко е много сложно от гледна точка на биоетиката.

За да се определи фактът на смъртта е недостатъчно да се установи липса на дишане и на пулс. Необходимо е да направи преценка какво е състоянието на мозъка, защото моментът на смъртта на човека се определя именно по смъртта на неговия мозък.

Апаратура, която да определя електрическата активност на мозъка, я има не навсякъде. В случай на липса на такава не трябва да се бърза с обявяването на смъртта на пациента и да се изчака още няколко часа, докато не се появят трупни петна, които са абсолютни признаци на биологична смърт.

Кога се говори за небрежност при установяване на смърт

Да се изпрати в моргата човек, когато няма 100% увереност в това, че наистина починал, е небрежност.

Болният може да е в кома, при която всички процеси на жизнената дейност се забавят – пулсът не се напипва, сърцето 1-2 пъти в минута, дишане не се установява, температурата се понижава. Дори опитен лекар може да се обърка. В много от описаните случаи, дори и уредите бъркат. Затова най-важното е да не се бърза.

В Закона за здравето не са разписани конкретни текстове, които да уреждат кога един човек може да се приеме за починал или не, като това най-вероятно е определено в медицинските стандарти за спешна медицина, които са публикувани от здравно министерство.

Малки са разликите при различните държави кога се приема, че може да се констатира смърт, тъй като се касае за един и същ биологичен вид.

Не са установени разлики между отделните нации и затова прилаганият в една държава стандарт, утвърден от съответното здравно министерство, е малко вероятно да е с твърде големи разминавания по отношение на критериите.

Може би е добре и СЗО да утвърди такива, които да важат за всички държави членки на организацията.