Епидемията на XXI век – така се определя тази коварна болест. Над 60% от всички случаи на деменция в България са диагностицирани с болест на Алцхаймер.
До преди няколко години за лечението на това заболяване не се даваха големи надежди, но в последно време стана ясно, че учените доста са напреднали с разработката на лекарство срещу тази ужасна болест.
А какво всъщност представлява болестта на Алцхаймер
Болестта на Алцхаймер е хронично дегенеративно мозъчно заболяване, което се асоциира с деменцията. Заболяването прогресира с времето, като най-често, първите симптоми се проявяват между 50 и 65-годишна възраст.
Установено е, че основната причина за този тип невродегенеративно нарушение е отлагането на амилоидни плаки по мозъчната тъкан.
Тези плаки са съставени от белтък, който натрупвайки се в мозъчните структури, постепенно предизвиква нарушение във функционирането им.
Наистина ли вече има лечение за болестта
Към момента, лекарствата, които се предписват на диагностицираните с Алцхаймер имат за цел да забавят развитието на симптомите на деменция, но не може да спре необратимия прогрес на заболяването.
Преди няколко дни в The New England Journal of Medicine се публикуваха резултати от клиничните изпитвания на медикамента Леканемаб. Това лекарство представлява антиамилоидно антитяло, чиято цел е да лекува когнитивните увреждания при вече потвърдено наличие на отложени амилоидни плаки по мозъчната тъкан.
Към момента, разработчици и лекари са стигнали до фаза 3 от изпитването на Леканемаб, която обаче предвижда удължаване на сроковете на проучването, въпреки позитивните резултати, които е дал медикаментът.
В проведеното експериментално проучване, участие са взели близо 1800 участници, на които вече им е поставена диагнозата болест на Алцхаймер.
Половината от взелите участие в проучването са приемали от разработваното лекарство 2 пъти в седмицата, докато другата половина, 897 участници, са приемали плацебо.
В продължение на 18 месеца, се проследявали ефектите на, приемания интравенозно, медикамент. В края на проучването, резултатите показали, редуциране на маркерите за белтъка амилоид в ранните стадии на болестта на Алцхаймер.
В същото време се забелязал осезаем спад в прогреса на когнитивните разстройства, в сравнение с пациентите, приемащи плацебо.
До този момент от клиничните проучвания, се стига до заключението, че Леканемаб би бил ефективен само при началните етапи на развитие на болестта.
Изследователите са притеснени и от страничните ефекти, които са регистрирани по време на приема на медикамента.
Резултатите са показали, че 12.6% от подложените на лечение с Леканемаб са имали мозъчен оток, докато от групата на плацебо – едва 1.6%
Друг страничен ефект, за който са постъпили сигнали е мозъчния кръвоизлив. 9% от пациентите в плацебо групата са пострадали от мозъчен кръвоизлив през този период, а цели 17.3% от пациентите, на които им е прилагано лекарството, са имали същия нежелан ефект.
