„Синдром на Казанова“ – един от крайните варианти на сексуална зависимост. И сексолозите твърдят, че в съвременното общество има една голяма категория мъже, които са пленници на секса. Тези сексохолици съжаление се определят като поличба на времето.
Сексохолизмът всъщност не е толкова рядко явление. И много по-широко разпространен от алкохолизма. В големите градове 30% от мъжете са сексуално зависими.
Всеки представител на силния пол, който не ожени до 35-40 години, или е имал кратък брак и бързо се е развел, е сексохолик. Такива мъже могат да правят секс 4,5, 6 пъти в седмицата, появяват се все нови и нови партньорки.
Защо им са сексохолиците толкова жени? На тях им се струва, че в очите на околните те изглеждат като орли. „Ето, ти живееш с жена и за теб е добра.
Но е една. А при мен за 1 седмица идват на гости по 5 жени. И негърка беше, и рускиня, жена с 3 деца, студентка… Аз съм просто секс-гигант! “ Сексът на такива мъже им е необходим за укрепване на самооценката, за потвърждение, че са оборотни и търсени.
Зависимите от секса могат да се разделят на 3 групи:
„Вечно търсещият“ – обикновено мъжът на 25-27 години вече знае, какъв е неговият идеал за жена. Но такъв няма и затова е възможно той да започне постоянно да търси идеалната жена.
„Вечно раненият“ – говори, че в юношеството го е наранила някаква жена и сега не иска да започва сериозни отношения с тези коварни особи. Но ако се направи опит да се проучи каква е била тази обида, която му е нанесена, се оказва, че това е нещо наистина дребно.
„Синдром Питър Пан“ – помните ли юношата от английската класическа литература, който не остарявал? Обикновено мъжът тип „Питър Пан“ спортува, поддържа се в добра физическа възраст и на всяка възраст смята, че още е твърде млад, за да се обвързва и да засяда у дома на дивана.
„Синдром Дож Жуан“ – такъв човек „събира“ жени. Той е колекционер. А всеки такъв знае, че колекцията принципно не може да бъде събрана окончателно. Макар и нашият „Дон Жуан“ на глас да не говори за това и никога да не си признава си за това, дори на самия себе си.
„Синдромът Казанова“ – един от най-крайните варианти на сексохолизма. Доста дълбока патология. Той не получава особено удоволствие от сексуалния контакт с жена – като само добавя поредната в списъка, за да се хвали пред приятелите си.
Слабо си ги спомня. Макар и да разбира, че сред тях е имало и такива, които наистина заслужават внимание. Но не, той е на принципа – да не ги виждам за втори път, на него са му нужни все нови и нови.
Но проблемът с тези мъже, че не желаят да признаят дори на себе си, че имат проблеми в личен план. Сексохолизмът не е опасен физически.
Но представлява заплаха от психологическа гледна точка, защото във времето, когато човек би могъл да расте професионално, да се развлича с нещо, да се развива духовно, той си мисли само с коя да си легне тази вечер, казано на жаргон.
Затова и такива мъже не успяват да достигнат далеч нито в професионалната, нито в духовната сфера, тъй като цялата им енергия отива в това да мислят за все нови и нови интимни партньорки.
