Днес, 27-ми февруари, за християните започва най-важният пост в годината, който ще продължи до 15-ти април.
По оценки на експертите, вярващите граждани, строго съблюдаващи църковните устави и правила и добре запознати с Библията, не са толкова много – около 3-4%.
Или 8% от тези, които се смятат за православни. Въпреки това, много от религиозните традиции се ползват с популярност сред българите.
И Великият пост е една от тези традиции.
Какви са правилата на Великденските пости и как спазването им влияе на здравето?
Какво е това Велик пост?
Макар и Великденският пост да напомня на вярващите за 40-дневния пост на Христос, реалната му продължителност зависи от нюансите на изчисленията.
У нас продължава 48 дни. И това е най-дългият пост, който подготвя човека за Великден.
Основни правила на Великденския пост
• Не трябва да се яде животинска храна – месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти.
Изключение – риба може да се яде 2 пъти за това време, на Благовещение – 25-ти март и на Цветница – на 9-ми април.
• Не трябва да се употребява алкохол.
Изключението е умерената употреба на червено гроздово вино, без спирт и захар и желателно разредено с вода, през почивните дни – освен в съботата на Страстната седмица.
• 3 пъти седмично, в понеделник, сряда и петък следва да се придържаме към сухоядство, тоест да ядем само плодове, зеленчуци и хляб.
• 2 пъти седмично е разрешена топла храна от неживотински произход без масло.
• Морските дарове, калмари, миди, скариди, могат да се консумират, освен в първата и последната седмица на поста, с изключение на дните на сухоядство.
• През почивните дни се разрешава добавянето на растително масло, включително и зехтин, освен през Страстната седмица, последната седмица преди Великден.
Менюто по време на Великденският пост трябва да се състои от плодове и зеленчуци, зърнени, гъби, мед, морски дарове, ядки и бобови.
Тоест, това е разновидност на вегетарианството.
Принципно, ограничението на консумацията на масло не е особено строго.
Впрочем, експертите казват, че днес не е лесно да се избегнат, дори и млечните продукти.
За тази цял трябва да четем много добре етикетите на бисквитите и на белия хляб.
Това означава, че е безсмислено да стигаме до абсурд в опити да направим храненето си напълно постно.
Но все пак не трябва месото, яйцата и млечните продукти да се заменят с продукти като чипсове, макарони, газирани напитки и т.н.
Тези храни не спомагат за оздравяване на организма и за духовно израстване, а точно обратното.
Свещениците и монасите в периода на Великия пост се хранят веднъж дневно след залез Слънце.
Но за миряните, тоест обикновените хора, не се препоръчва такъв хранителен режим, тъй като влиза в противоречие с обичайния работен режим.
Великият пост като разновидност на диетата
Всъщност Великденският пост представлява диета, тъй като представлява ограничение на определени компоненти на менюто.
Какви ключови моменти на спазването на Великия пост е важно да се отчитат?
Белтъци, мазнини и въглехидрати
Мазнините по време на Великия пост се ограничават.
И съставът на мазнините също претърпява определени изменения.
Наситените мастни киселини и трансмазнините се ограничават, а приемът на моно- и полиненаситени мастни киселини не се променя.
Въглехидратите се увеличават. А белтъците могат или да намалеят, или да останат непромени.
