Всички ние не сме идеални и всеки от нас има недостатъци.
Но замисляли ли сте се от къде са взели и какъв е произходът на всички ваши проблеми и трудности във взаимоотношенията с околните?
Някои психолози смятат, че това не са вродени дефекти, а научени в детството поведенчески модели. А това означава, че всеки един родител, ако пожелае, може да промени своя живот и този на детето си към по-добро.
Съществуват 2 типа родители, които съвсем несъзнателно, правят от своите деца неудачници.
1. Телохранители
Когато „бодигардът“ разказва за сина си или дъщеря си, той, без да се замисля казва „ние“ вместо „той“ или „тя“. „Ние кашляме“, „ние проходихме“, „преминахме в 5-ти клас“. Своят живот тези родители разглеждат само в контекста на живота на детето.
Към тези поведенчески модели са склонни хора, които не усещат границата на другата личност. Те не разбират, че техните син или дъщеря могат да имат и различни интереси.
Деца с такива родители обикновено са зависими от настроенията на възрастните. Ако, например, на майката на едно такова дете ѝ е тъжно и то е в същото настроение. Когато порасне, то започва да дружи с хора, от които може да получи толкова силен и същевременно емоционален контакт, както в детството.
Психолозите считат, че именно такъв тип личности са склонни към различните видове зависимости като алкохолна, наркотична, игромании и др.
Какъв е правилният подход в тази ситуация?
Ако вие сте установили в себе си чертите на „бодигарда“, е препоръчително да започнете да ангажирате вниманието и с нещо друго, освен със скъпоценната ви рожба. Например, може да се откажете от изпълнението на някои типични ваши задължения.
Да кажем, договорете се с детето си, че известно време няма да му помагате в подготовката на домашните работи по математика. Необходимо е да дадете на рожбата си да разбере, че е важно да придобие опит с общуването и с други хора, а не само с вас.
Такива възможности дават извънкласните занимания като например различните кръжоци. И дори и неговите баби и дядовци.
2. Бавачките
Обикновено такива родители възприемат детето си за по-малко от неговата действителна възраст. Безусловно, да сменя пелените на своето дете е характерно за на практика всеки родител.
Но всичко трябва да бъде с мярка. Възможно е родителите- „бавачки“ да са били потресени от някакво нещастие, което се е случило с тяхното дете – продължително и тежко е било болно, едва не се е удавило в реката. Или просто те чувстват някаква вина, но без да знаят каква именно.
Тъй като изискванията, предявявани към детето в ранна възраст, не съответстват на неговите реални възможности, то израства като капризно и разглезено. И родителите и околните то възприема като субекти за удовлетворяване на неговите потребности.
И докато другите изпитват неудобство от неговия егоизъм, то само изпитва трудности във взаимоотношенията си с приятелите и околните. Деца с родители – „бавачки“ много трудно изобщо успяват да изграждат нови социални контакти.
Какъв е правилният подход в тази ситуация?
Най-лесният начин е родителите да прочетат една книга за това какви са нормите за развитие на детето. Ако там пише, че на 3-тата година децата трябва да могат да ползват лъжица, то тогава на тази възраст трябва да го оставяте само да се храни.
