Вирусът на тютюневата мозайка е открит през 19-ти век и става първият път в изучаването на историята на вирусните частици, а преди това учените само подозират, че има вещества с още по-малки размери от бактериите.
След откриването на антибиотици през 20-ти век на учените ги очаква друга изненада – оказва се, че вирусите не се боят от антибактериалните препарати.
Как е устроен вируса и в какво се състои профилактиката на вирусни инфекции
Вирусът е загадъчен механизм
През 1892 г. руски учен полага основите на изучаването на вирусите, засягащи тютюневите листа.
Тогава са правени опити засегнатите растения да се обработват с разтвори, които неблагоприятно въздействали на бактериите, но мероприятията не носили успех.
Затова у изследователите възниква догадка – може би тютюневите листа се увреждат не самата бактерия, а неизвестна на науката отрова. Това са толкова малки частици, които не могат да се видят под микроскоп.
Бъдещето показва, че ученият съвсем не е бил далеч от истината.
От останалите същества на планетата вирусът се отличава не само с микроскопичните си размери, но и с особеността за размножаване.
Неговата програма е като на всичко живо, е една – да оживее и да остави след себе си армия от вирусни частици.
Вирусът няма т.нар. цикъл на репликация, тоест удвояване на генетичния материал.
За да създава себеподобни, използва ресурси на заразената клетка и изсмуква от нея всичко, което може, докато не загине и я изтощава окончателно.
Докато вирусната частица не попадне в организма, тя е със статус на вирион, и във външната среда не се проявява, и може да се каже, че на този етап е достатъчно безобидна.
Структурата ѝ е максимално лаконична – генетичният материал и предпазващата го белтъчна обвивка – капсид.
В някои случаи има допълнителна обвивка – липидна, но има и отделни групи вируси.
Тази толкова проста структура на вируса не му дава възможност самостоятелно да синтезира белтъци за възпроизводство на собствени клонове, затова е принуден да се използва строителен материал на база на живите клетки на организма, който заразява.
Стабилната имунна система може и да не пропусне вириона към клетките, но и вируса има своите „хитрости”.
Свързва се с рецептора на клетъчната повърхност, от което се отключва процеса на клетъчната повърхност, от което се отключва процеса на ендоцитоза.
Вътре в нея вирусът освобождава своя РНК или ДНК, и програмира клетъчна структура за производство на важни детайли, необходими за създаване на нови вируси.
Клетката подпомага разпространението, като създава копия на вируси, а когато запасите ѝ се изчерпат, тя загива.
Целта на вируса е доста примитивна, но същевременно е мащабна – да направи колкото се може повече вирусни частици, които повтарят неговите генетични свойства.
Всъщност това е програма минимум на всички живи същества на Земята, повечето от тях използват собствени резерви, докато вирусите паразитират на засегнатите клетки.
Бактериите също са склонни да паразитират върху чужд материал, но за възпроизводство на себеподобни само собствени възможности. Синтезират собствен белтък, необходим за изграждане на нова структура.
Антибиотици против вируси
Антибиотиците са създание на самата природа, което хората са съумели да използват и да ги превърнат в лекарство срещу много болести.
Първият антибактериален препарат е изобретен на основата на гъбички от рода Penicilium, а от бактериите стрептомицети са разработени серия от антибактериални медикаменти.
Повечето антибиотици притежават са с ограничено въздействие, което също се обяснява с естествените си свойства.
Например, бактериите и гъбички са принудени да си изграждат защита от конкретни биосубекти, в резултат на което е създаден определен механизъм, който функционира при строго зададени условия.
Затова и лекарствата се изписват за определена категория бактерии, и се разграничават дали са грамположителни или грамотрицателни.
Не са редки ситуации, когато се изписват антибиотици при наличие на вирусна инфекция.
Това се изисква не като профилактика на заболяване както погрешно се смята, а защото към вируса може да се прикрепи бактериална инфекция и тогава трябва да започне ново лечение.
