Не си пипайте лицето, носете маска и ръкавици, пазете дистанция и по-често си мийте ръцете – такива са правилата на нашия нов живот в условията на пандемия.
Достатъчни бяха само няколко седмици, за да започнем да се притесняваме от коронавируса.
И тези навици могат да останат дълго време с нас, а някои да започнат да живеят в този страх от инфекцията, че трудно ще излизат от дома, дори когато всичко приключи.
Името на този страх е мизофобия. Що за страничен ефект на COVID-19 е това и как да различим това разстройство от оправданите опасения за собственото здраве?
Страх от микроби – дали това е нормално
По определение „мизофобия” е страх от микроби, живи микроорганизми, например, бактерии, гъбички, протозои.
Вирусите не се отнасят към микробите, но вирусофобията влиза в понятието мизофобия, в нея също може да се разграничи бацилофобия, хермафобия и прочие тясноспециализирани форми.
Самата мизофобия влиза в групата на фобиите – ирационални страхове с проявления под формата на обсесивно-компулсивно разстройство.
Най-характерното проявление на обсесивно-компулсивно разстройство е маниакалното миене на ръцете.
Човек с изразено мизофобично разстройство се старае да избягва контакт с околните предмети и хора, дезинфекцира всичко – повърхности у дома, в работата, храната, дрехите.
Също така пипа копчетата на асансьора, хваща се за дръжките в обществения транспорт, отваря вратите само с ръкавици или с антибактериални кърпички.
На пръв поглед всичко това изглежда като спазване на правила за профилактика, която трябва да следваме сега. Ако в миналото хората с такива навици са били редки, то сега те съвсем не са сами. Каква е разликата?
При мизофобия, както и при всяка друга фобия, страхът е преувеличен. И колкото по-често се мият ръцете и се обработват повърхностите, толкова по-силен е страхът, до панически атаки, заради вероятността от заразяване.
Ако това да се притесняваме от инфекция и да приемаме мерки за профилактика, е нормално, то подчиняването на собствения живот и на този на околните на най-строгите правила за дезинфекция, не съвсем.
Симптоми и признаци на мизофобия
Външно мизофобията може да се проявява като напълно разумно, в условията на пандемия, поведение – изолация, често миене на ръцете, избягване на места, където е възможно заразяване, социална дистанция и дезинфекция на различни предмети.
Има разлика обаче, както количествена, така и качествена.
Потребител на социалната мрежа Reddit разказва за живота си с жена, която страда от мизофобия. Проблемът при нея се появява след стафилококова инфекция.
След всяко ходене до тоалетна неговата жена си сменяла дрехите. Първо трябвало да си измие ръцете до лакътя, след това и лицето.
Ако попаднела вода на тениската, то трябвало да бъде сменена. Ако при преобличане тя се докоснела по тялото, трябвало отново да си сменя дрехите. Ако панталоните ѝ се докоснели до пода, също ги сменяла.
Почистването на дома се прави ежедневно – трябва да се използват строго определени средства при ясна последователност, 5 пъти миене на ръцете и 4 пъти вземане на душ.
Какво ще се случи при неспазване на тези строги правила? При човека с мизофобия започват вегетативни проявления – от сърцебиене до задъхване и задух и болки в гърдите, световъртеж, гадене, спазми и треперене.
Сред психическите проявления се наблюдават повишена тревожност, остри реакции на стрес, депресивни състояния.
Стратегии за борба със страховете
Напълно очевидно е, че заразяването не провокира никакви неприятни емоции. Но ако тревожността се увеличи и мисълта, че вирусите са навсякъде около нас предизвиква страх, започне да се контролира трудно?
Специалистите предполагат няколко стратегии за управление на фобиите:
- Ограничете получаването на информация за коронавирусната криза. Ако се поддавате на инфодемията и постоянно следите статистиката и новините, безпокойството ще нараства. Избирайте конкретно време от денонощието за проверка за обновленията и следвайте това разписание.
- Заемете се с дейност, която намалява безпокойството – упражнения, медитация, игри, четене, социални мрежи, без тревожни и панически новини, това е част от стратегията за управление на тревожността. Физическата активност и йогата помагат на много от нас, и то доста бързо.
- Не забравяйте за отдиха и развлеченията. Всичко това ни разсейва от новините за пандемията.
- Спазвайте дневно разписание – в етап на самоизолация при повечето от нас рязко се наруши дневния режим. И това засилва проблема – дневното разписание е част от контрола над собствения живот, който понижава проявленията на обсесивно-компулсивното разстройство и намалява тревожността.
