Какви са последствията от този тип комуникация?
„Никого не искам да обидя, но…”: под тези на пръв поглед безобидни думи често се крие истинска агресия, която се маскира като дружелюбност и загриженост. Ежедневно с подобни послания се сблъскваме в Интернет: в коментари под постове, многобройни чатове и публикации.
Как пасивната агресия влияе на здравето и как да я избегнем
Какво е пасивна агресия
Определенията за пасивна агресия са много. Ето е и едно от тях:
Пасивната агресия е осъзнато или несъзнателно проявление на враждебност по отношение на друг човек, маскирано като загриженост, съвет, желание или помощ.
С други думи пасивната агресия никога не се проявява директно, а агресорът скрива своето истинско отношение към жертвата, не тръгва към открит конфликт, не оскърбява жертвата.
Към пасивната агресия в интернет средата, освен гореизброените характеристики, добавят се два възможни фактора – анонимност и безнаказаност.
Интернет дава усещане за безнаказаност и свобода при избор на инструмент за проявление на агресия.
Всеки анонимен може да излива върху другите негативните си емоции, като запазва през деня своето прекрасно лице на най-добър лекар, учител, многодетна майка и на всеки друг.
Никой няма да знае какво е правел точно той. Постепенно човек привиква така да си освобождава напрежението и автоматично да търси възможни начини да прави това, където му е угодно: пише коментари под снимките на непознати хора, лични съобщения на приятели.
Разбира, че този способ работи: напрежението е освободено.
За съжаление, пасивните агресори, както и хората с алкохолна зависимост, отричат това в себе си. Нищо страшно не се е случило, те си мислят, че така са го казали или направили.
Това е лесен начин за оправдаване на собствените си действия: не трябва да се задълбаваме в собствения си проблем, да не харчим пари за психотерапия. В крайна сметка агресорите също стават заложници на своето поведение.
Обида, ярост и объркване
Какво усещат хората, които са се сблъскали с токсично поведение? На първо място дискомфорт, обида, тъга, ярост.
По данни от изследвания в популярна социална мрежа, посветена на пасивната агресия и Интернета, най-много от жертвите на пасивната агресия усещали раздразнение и ярост, обида и се чувствали объркани.
Понякога тези неприятни, негативни емоции възникват, когато човек се сблъсква с очевидна критика по негов адрес. Понякога критиките не са очевидни, те могат да са размити, но човек чувства, че в репликата на събеседника има нещо неприятно за него.
Това усещане, за което се отнася, е по-скоро онзи горчив вкус в устата, който остава.
В изследването също има данни за чувствата на агресорите: те по-често чувстват облекчение, раздразнение или емоционалното състояние не се променяло.
Интересното е, че в двете ситуации жените били в по-голяма степен предразположени на стрес от мъжете.
При 27% от мъжете агресори и при 18% от жертвите на емоционално насилие емоционалното състояние не се променяло след среща с пасивна агресия.
Жените – 36% два пъти по-често от мъжете – 18% изпитвали обида, а също жените с 25% по-често от мъжете – 18% изпитвали объркване.
Последствията от пасивната агресия
Последствията могат да са абсолютно различни и за жертвата, и за агресора. Всеки човек по различен начин реагира на пасивната агресия.
На някои просто малко им се е развалило настроението, някой си е помислил – това е пълна мания, и е продължил да си пие кафето или да си върши задачите.
При някои пасивната агресия може да доведе до психическо разстройство с различна степен: от неизразено депресивно и тревожно разстройство до действително ендогенно заболяване, тоест предизвикано от вътрешни фактори, които се проявяват сякаш сами по себе си, без явни причини.
Такива заболявания се смятат за по-сериозни – това са изразени депресивни, биполярни разстройства.
Сама по себе си пасивната агресия често може да стане повод, провокиращ това разстройство, а не първопричина.
Пасивната агресия се отразява и на здравето на агресора, особено ако у човека, който я проявява, вече се наблюдава психическо разстройство.
В този случай пасивната агресия може да е някакъв симптом, който свидетелства за разстройство. Пасивната агресия в този случай – това е проявление на заболяването, а не на човека, и токсичното общуване само по себе си е проявление на заболяване.
Как да спасим себе си от пасивна агресия
На първо място, да се абстрахираме максимално, да се научим да се отпускаме. На второ място, да се постараем да погледнем обективно на ситуацията и на трето, не трябва да акумулираме и да натрупваме негативно чувство.
