Почитателите на сладко са много. Често посягаме към шкафа със сладкото или си взимаме бонбон без дори да осъзнаваме защо го правим.
А и на всеки му се случва да се каже „Яде ми се нещо сладко“. Замисляли ли сте се кое прави захарта толкова примамлива и защо десертите са се превърнали в толкова важна част от менюто ни?
Решихме да ви запознаем с някои характеристики на захарта и да проучим как действа сладкото на мозъка.
Какво всъщност е захарта
Захарите са група вещества със сходна химична структура. Те са прости въглехидрати, в чийто състав се откриват въглерод, водород и кислород.
От тях се различават се монозахариди (глюкоза, фруктоза и галактоза), дизахариди (получени от 2 молекули монозахариди). Дизахарид е и бялата кристална захар.
Захари се съдържат и в плодовете и зеленчуците.
Ще насочим вниманието, основно, към бялата захар. Обикновено, тя се извлеча захарно цвекло или захарна тръстика.
Извлечената захар се подлага на дълга обработка, докато стигне до сладкишите, напитките, пакетираните храни и познатите ни сосове.
Влияе ли захарта на мозъка ни?
Още след като сме хапнали първата хапка сладко, захарта мигновено започва да се топи в устата ни, поради естествената телесна температура. Рецепторите за сладко са разположени на върха на езика.
Те могат да разпознаят сладко, освен от захарите, и от някои белтъци. Сигналът, който е приет от рецепторите достига до мозъчния ствол и се разпростира в различни корови области.
Когато този импулс достигне до мозъчната кора, се активира центърът на удоволствието. Центърът на удоволствието се активира при сексуален контакт, при прием на упойващи вещества и др.
Установено е, че приемът на захар действа бързо и агресивно върху този център, а при по-честа употреба- води до пренасищане.
След като премине през храносмилателния тракт, мозкът получава сигнал за ситост. Освен това се дава сигнал на ендокринната система, че е настъпил дисбаланс в нивата на кръвната захар. Задстомашната жлеза произвежда инсулин, който да се справи с излишъка от захар.
Захарта е една от малкото храни, които предизвикват допаминова реакция. Допаминът е невротрансмитер, предизвикващ чувство на удовлетвореност и радост. Той се освобождава, когато мозъкът ни чака да бъде награден. Причината захарта да предизвиква зависимост е именно в желанието на мозъка да получи награда.
След като, многократно даваме на сетивата си от тази чудодейна субстанция – захарта, той иска отново да изпитва това чувство на задоволство и радост и ни кара да искаме още и още.
Със сигурност не ви съветваме да спирате напълно сладкото, но се опитвайте да задоволявате тези си нужди по-рядко, за да ви бъде и по-сладко.