Почитателите на сладко са много. Често посягаме към шкафа със сладкото или си взимаме бонбон без дори да осъзнаваме защо го правим.

А и на всеки му се случва да се каже „Яде ми се нещо сладко“. Замисляли ли сте се кое прави захарта толкова примамлива и защо десертите са се превърнали в толкова важна част от менюто ни?

Решихме да ви запознаем с някои характеристики на захарта и да проучим как действа сладкото на мозъка.

Какво всъщност е захарта

Захарите са група вещества със сходна химична структура. Те са прости въглехидрати, в чийто състав се откриват въглерод, водород и кислород.

От тях се различават се монозахариди (глюкоза, фруктоза и галактоза), дизахариди (получени от 2 молекули монозахариди). Дизахарид е и бялата кристална захар.

Захари се съдържат и в плодовете и зеленчуците.

Ще насочим вниманието, основно, към бялата захар. Обикновено, тя се извлеча захарно цвекло или захарна тръстика.

Извлечената захар се подлага на дълга обработка, докато стигне до сладкишите,  напитките, пакетираните храни и познатите ни сосове.

Влияе ли захарта на мозъка ни?

Още след като сме хапнали първата хапка сладко, захарта мигновено започва да се топи в устата ни, поради естествената телесна температура. Рецепторите за сладко са разположени на върха на езика.

Те могат да разпознаят сладко, освен от захарите, и от някои белтъци. Сигналът, който е приет от рецепторите достига до мозъчния ствол и се разпростира в различни корови области.

Когато този импулс достигне до мозъчната кора, се активира центърът на удоволствието. Центърът на удоволствието се активира при сексуален контакт, при прием на упойващи вещества и др.

Установено е, че приемът на захар действа бързо и агресивно върху този център, а при по-честа употреба- води до пренасищане.

След като премине през храносмилателния тракт, мозкът получава сигнал за ситост. Освен това се дава сигнал на ендокринната система, че е настъпил дисбаланс в нивата на кръвната захар. Задстомашната жлеза произвежда инсулин, който да се справи с излишъка от захар.

Захарта е една от малкото храни, които предизвикват допаминова реакция. Допаминът е невротрансмитер, предизвикващ чувство на удовлетвореност и радост. Той се освобождава, когато мозъкът ни чака да бъде награден. Причината захарта да предизвиква зависимост е именно в желанието на мозъка да получи награда.

След като, многократно даваме на сетивата си от тази чудодейна субстанция – захарта, той иска отново да изпитва това чувство на задоволство и радост и ни кара да искаме още и още.

Със сигурност не ви съветваме да спирате напълно сладкото, но се опитвайте да задоволявате тези си нужди по-рядко, за да ви бъде и по-сладко.