Вушерериоза представлява хелминтоза, която се предизвиква от нишковидни паразити – филарии, които циркулират в кръвта. Според различни оценки, в световен мащаб от това заболяване страдат около 80 милиона души.
Какви са причините?
Причинител на вушерериозата е Wuchereria bancrofti, разпространена в държавите, намиращи се в тропичните и субекваториалните климатични зони. В България са регистрирани единични случаи на заболяването, а на територията на бившия СССР са били потвърдени също няколко случаи и то в Средна Азия.
Полово зрелите филарии обитават предимно лимфните жлези и съдове. В резултат на тяхното запушване се развива възпалително удебеляване на техните стени, както и застой на лимфната течност. Засегнатите зони силно увеличават своите размери.
Женските паразити „произвеждат“ голям брой ларви, всяка от които е с дължина от около 0.3 мм, като са наречени „нощни микрофиларии“, тъй като се появяват през нощта, а през деня проникват в дълбоко в тъканите на тялото, най-често в белодробните съдове, сърцето и бъбреците.
Тази периодичност е свързана с особеностите на разпространение на паразитите, което преминава през междинен гостоприемник, а именно различните кръвосмучещи комари.
Когато насекомите смучат кръв вечер или през нощта от опаразитените с филарии, ларвите им попадат в стомаха на комара и след това проникват в телесните му кухини.
Там съзряват до известна степен и впоследствие се натрупват в основата на кръвосмучещото хоботче на насекомото. При смучене на кръв от здрав човек този комар нарушава целостта на неговата кожа с хобота си.
Същевременно ларвите на филариите излизат от основата на приспособлението за кръвосмучене на комара и проникват в кожата и впоследствие в кръвта на здравия човек.
Wuchereria bancrofti е най-разпространената сред паразитиращите при човека филарии. Паразитът се среща предимно в тропичните и субекваториалните климатични области и по-рядко в субтропичните, на Азия, Океания, на места в Южна Америка и в страните от Карибския басейн.
Човекът е единственият краен гостоприемник на Wuchereria bancrofti. Полово зрелите червеи от този вид могат да останат да живеят в човешкия организъм много дълго време – средно около 17 години, ларвите в кръвния поток умират до 70 дни.
Според терминологията приета от Комитета на експертите по филариози към Световната здравна организация се различават субпериодични и периодични щамове на микрофилариите.
Ларвите на Wuchereria bancrofti /Microfilaria nocturna/ през деня се намират в белодробните кръвоносни съдове, а през нощта мигрират до периферните съдове.
Микрофилариите на Wuchereria bancrofti от субпериодичния щам, открит в Тихоокеанския регион и поради това са получили названието W. Pacifica се намират в периферната кръв денонощно, но през светлата част от денонощието техният брой значително нараства.
Какви са симптомите?
Продължителността на инкубационния период при всички филариози варира между 3 и 18 месеца.
Първоначалните симптоми са също идентични – алергични проявления. За втория стадий от развитието на заболяването, настъпващ 2-7 години след първоначалното опаразитяване, са характерна смяна на периоди с относителна липса на симптоматика, с такива на обостряне.
Също така се счита за обичайно през втората фаза да се наблюдава увеличаване на слабинните и бедрените лимфните възли.
Лечение на вушерериоза
Както и при останалите филариатози за ефективно се смята прилагането на медикамента албеданзол, който представлява антихелминтен препарат с широк спектър на действие.
Съгласно препоръките на СЗО за лечение на филариози е желателно съчетаването на два препарата и за тази цел албеданзолът се използва в съчетание с ивермектин. Наложително е и използването на антихистаминови препарати.
