Вушерериоза
Здравна Енциклопедия

Вушерериоза представлява хелминтоза, която се предизвиква от нишковидни паразити – филарии, които циркулират в кръвта. Според различни оценки, в световен мащаб от това заболяване страдат около 80 милиона души.

Какви са причините?

Причинител на вушерериозата е Wuchereria bancrofti, разпространена в държавите, намиращи се в тропичните и субекваториалните климатични зони. В България са регистрирани единични случаи на заболяването, а на територията на бившия СССР са били потвърдени също няколко случаи и то в Средна Азия.

Полово зрелите филарии обитават предимно лимфните жлези и съдове. В резултат на тяхното запушване се развива възпалително удебеляване на техните стени, както и застой на лимфната течност. Засегнатите зони силно увеличават своите размери.

Женските паразити „произвеждат“ голям брой ларви, всяка от които е с дължина от около 0.3 мм, като са наречени „нощни микрофиларии“, тъй като се появяват през нощта, а през деня проникват в дълбоко в тъканите на тялото, най-често в белодробните съдове, сърцето и бъбреците.

Тази периодичност е свързана с особеностите на разпространение на паразитите, което преминава през междинен гостоприемник, а именно различните кръвосмучещи комари.

Когато насекомите смучат кръв вечер или през нощта от опаразитените с филарии, ларвите им попадат в стомаха на комара и след това проникват в телесните му кухини.

Там съзряват до известна степен и впоследствие се натрупват в основата на кръвосмучещото хоботче на насекомото. При смучене на кръв от здрав човек този комар нарушава целостта на неговата кожа с хобота си.

Същевременно ларвите на филариите излизат от основата на приспособлението за кръвосмучене на комара и проникват в кожата и впоследствие в кръвта на здравия човек.

Wuchereria bancrofti е най-разпространената сред паразитиращите при човека филарии. Паразитът се среща предимно в тропичните и субекваториалните климатични области и по-рядко в субтропичните, на Азия, Океания, на места в Южна Америка и в страните от Карибския басейн.

Човекът е единственият краен гостоприемник на Wuchereria bancrofti. Полово зрелите червеи от този вид могат да останат да живеят в човешкия организъм много дълго време – средно около 17 години, ларвите в кръвния поток умират до 70 дни.

Според терминологията приета от Комитета на експертите по филариози към Световната здравна организация се различават субпериодични и периодични щамове на микрофилариите.

Ларвите на Wuchereria bancrofti /Microfilaria nocturna/ през деня се намират в белодробните кръвоносни съдове, а през нощта мигрират до периферните съдове.

Микрофилариите на Wuchereria bancrofti от субпериодичния щам, открит в Тихоокеанския регион и поради това са получили названието W. Pacifica се намират в периферната кръв денонощно, но през светлата част от денонощието техният брой значително нараства.

Какви са симптомите?

Продължителността на инкубационния период при всички филариози варира между 3 и 18 месеца.

Първоначалните симптоми са също идентични – алергични проявления. За втория стадий от развитието на заболяването, настъпващ 2-7 години след първоначалното опаразитяване, са характерна смяна на периоди с относителна липса на симптоматика, с такива на обостряне.

Също така се счита за обичайно през втората фаза да се наблюдава увеличаване на слабинните и бедрените лимфните възли.

Лечение на вушерериоза

Както и при останалите филариатози за ефективно се смята прилагането на медикамента албеданзол, който представлява антихелминтен препарат с широк спектър на действие.

Съгласно препоръките на СЗО за лечение на филариози е желателно съчетаването на два препарата и за тази цел албеданзолът се използва в съчетание с ивермектин. Наложително е и използването на антихистаминови препарати.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.52 31

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg

Предишна публикация
Дипеталонематоза