ᐉ Японска речна треска

Треската цуцугамуши /други названия – японска речна треска, храстов тиф, петнист тиф на джунглата, кърлежова треска на Суматра, индийска кърлежова треска, тиф на малайските села/ - инфекциозна за Югоизточна Азия остра антрозоонозна рикетсиоза, протичаща с множествени ваксулити, периваскулити и с повишаване на телесната температура, с изразено засягане на нервната и сърдечно-съдовата система, с наличие на първичен афект, характеризиращ се с петнисто-нодуларен кожен обрив.

Заболяването е отдавна известно в Азиатските страни. В Китай то е описано още през 3-ти век преди новата ера с названието "Shu-shu", което означава „ухапване от малки червени насекоми“.

В Япония още в древността заболяването било наречено Цуцугашуми кедами, агамуши, което отразявало връзката на рикетсиозата с ухапването от малки кърлежи.

Първото научно описание на заболяването е направено през 1810 година от Хашимото, който използвал народното название цуцугамуши, което се утвърдило и в литературата.

В началото на 20-ти век експериментално било установено предаването на причинителя чрез ухапване от червени кърлежи. През 1928-31 г. бил подробно описан причинителят на инфекцията.

През Втората световна война треската цуцугамуши се разпространила широко сред американските и английските войски, дислоцирани в Югоизточна Азия и източната част на Тихия океан, което станало причина за задълбочаване на изследванията върху тази инфекциозна форма.

Тогава били проучени различните червени кърлежи-преносители и описани географските видове на причинителя. През 1945-46 г. била създадена и профилактична ваксина за имунизация на населението в регионите, където треската цуцугамуши е ендемична.

Етиология и епидемиология

Причинителят на японската речна треска Рикетсия ориенталис притежава сходни с другите рикетсии свойства. Антигенните свойства на причинителят позволяват той да се диференцира от другите рикетсии.

Треската цуцугамуши е природно-огнищно заболяване.

Носителите на рикетсиите в природата са гризачи – плъхове, полевки, земеровки, зайци, пренасящи обикновено латентната форма на инфекцията, а също и техните външни паразити – червените кърлежи, при които се наблюдава трансфазово и трансовариално предаване на рикетсиите.

За преносители на рикетсията служат само личинките на кърлежите, заразени трансовариално, тъй като се хранят с кръвта на гризачите. Полово зрелите червени кърлежи водят свободен начин на живот и не са кръвосмучещи.

Човекът може да се зарази в природните огнища на инфекцията вследствие на попадането на инфектирани личинки на червени кърлежи, биотопът на които са долините на реките.

Сезонността на заболяването е различна в различните климатични зони, но винаги съвпада с максималният брой на личинките преносители на Рикетсия ориенталис. Заразяват се предимно хора, занимаващи се с дейности на полето и в селското стопанство.

В зоните, където треската цуцугамуши е ендемична са възможни единични случаи на заболели хора и епидемични взривове сред неимунизираните групи от населението.

Най-големите епидемични взривове са описани през Втората световна война, а възприемчивостта към инфекцията е висока сред всички възрастови групи.

Какви са симптомите?

Инкубационният период е с продължителност от 7 до 20 дни, но средно 10-12. Продромални явления като слабост, неразположение, липса на апетит се наблюдават рядко.

Най-често заболяването започва внезапно – болният чувства втрисане, силно главоболие, мускулни болки, често започва да страда и от безсъние.

Телесната температура бързо се покачва и към 3-ти 4-ти ден достига 39-40 градуса по Целзий и се запазва на това ниво с малки сутрешни ремисии за период от 14-16 дни, понякога до 3 седмици и повече. Обикновено фебрилният период завършва с ускорено лизиране.

В периода на апирексия, тоест при нормална телесна температура, са възможни повторни фебрилни вълни.