Всяка постъпка може да се обясни, ако бъдем достатъчно точни и успеем да се ориентираме в ситуацията.

За чужди грешки критикуваме на личносна основа - защо е така

Кити Дженовезе е убита насред улицата в жилищен квартал на Ню Йорк. Престъпникът изтезавал жертвата половин час, и нито един от 38 свидетели не само не ѝ помага, но дори извикал полиция.

Бързайки за обсъждане на библейска притча как да помагат на хората само 10% от студентите в духовна семинария се спират за да помогнат на болен човек.

Останалите просто минават покрай него.

В експеримента на социалния психолог Стенли Милграм „учителя” мислели, че наказват „учениците” с електричен ток, заради неправилни отговори, и постепенно увеличавали напрежението.

65% от участниците стигат до 450 волта, въпреки че актьорите, играещи учениците, показвали признаци на страдание и учителите виждали, колко им е зле.

Всички тези хора са безчувствени садисти или напълно равнодушни? Съвсем не.

Свидетелите на убийството на Кити знаели, че крясъците ѝ се чуват от всички, и мислели, че навярно някой е извикал полиция.

Студентите бързали за лекция – във втората група, където на участниците дали повече време, на болния помогнали 63%.

В експеримента на Милграм на хората било заповядано да накажат учениците с ток, и те просто слушали заповеди.

Най-вероятно, при тези обстоятелства ние бихме постъпили по същия начин. Хората са доста изложени на влиянието на ситуацията, но съвсем не е очевидно, когато гледаш на събитието като наблюдател.

Своите постъпки оправдаваме със ситуации, а когато някой друг направи нещо обстоятелствата често остават зад кадър, затова на критика се подлага личността..

Този феномен се нарича фундаментална грешка на атрибуцията, и постоянно се сблъскваме с него в обикновения живот.

Каква е същността на феномена

Фундаменталната грешка на атрибуцията възниква, когато човек подценява влиянието на ситуацията върху поведението на другите хора и подценява приносът върху тяхната личност.

През 1967 г. тази особеност се установява при психологически експеримент. Студентите са помолени да съчинят есе за Фидел Кастро. На едни било заповядано да напишат положителен отзив в подкрепа на кубинския лидер, другите отрицателен. След презентацията на есето хората от залата били помолени, до колко всеки студент подкрепя възгледите, изложени в неговия труд.

Разбира се, слушателите смятат, че щом авторът пише хубави неща за Фидел Кастро, това означава, че го подкрепя, ако го критикува, то тогава не.

Когато учените обясняват, че всъщност изборът позитивно или негативно да пише за кубинския лидер, не означава нищо. Тогава картината се променя.

Слушателите разбират, че студентите били накарани да пишат така, но все пак им се сторило, че авторите са поне малко съгласни с позицията, изложена в есето.

Как грешката може да ни съсипе живота

Фундаменталната грешка на атрибуцията има принос за сериозни битови спорове и за неверни заключения. Например, млада двойка спори, защото възгледите на мъжа и на жената за прекарването на уикенда се разминават.

Девойката иска да излезе от дома и да се повесели с приятели, обвинява момчето за това, че е инертно и скучно, защото предпочита да стои на дивана и да гледа филми.

Работният си ден девойката прекарва у дома, където сама стои пред компютъра, а работата на момчето включва физическа активност и общуване с много хора.

Уморени от изминалата седмица, и двамата искат разнообразие, и невниманието към ситуацията води до спорове и обвинения.

Какво ни кара да съдим строго другите, но не и себе си

Учените разграничават няколко механизма, виновни за тази грешка.

Особености на възприятието

От гледна точка на наблюдателя личността винаги е по-ярка и значима, отколкото нейното обкръжение. Обстоятелствата, при които става инцидент се възприемат като фон и не се отчитат.

Когато човек действа сам, не се вижда отстрани, затова възприема своето обкръжение. Затова участникът в събитието на първо място оценява какво се случва наоколо, а наблюдателят какво прави участника.

Мнението, че всички хора мислят еднакво

За да оцени правилно, колко поведението се определя от личността, и доколко от ситуацията, трябва да знаем не само какви са обстоятелствата, но и как ги възприема участникът в събитията.