Тези ежедневни действия неблагоприятно влияят на паметта, способността за обучение и пластичността на мозъка.
Какви съвременни навици ни правят по-глупави
Ядене на много сладко
Днес в много хранителни продукти като подсладител се използват фруктоза или съдържащите се в тях царевичен сироп.
Добавя се в газираното и в другите безалкохолни напитки, десерти, хляб, подправки и детски храни. И макар фруктозата да се рекламира като безопасен заместител на обикновената захар, появяват се все повече данни за неговата вреда.
Така, употребата на глюкоза в големи количества предизвиква разстройства на метаболизма. А те негативно се отразяват на паметта и на обучаемостта.
Учените са проверили това само върху мишки, но смятат, че ефектът се отнася и за хората. Първоначално изследователите научават животните да се измъкват от сложен лабиринт, а след това ги разделили на 3 групи.
На едната от групите давали вода с голямо количество фруктоза, на другите обикновена вода. На третата група освен фруктоза получили също една от омега-3 киселини.
След 6 седмици мишките отново се впуснали в лабиринт. Менюто с фруктоза се отразява на паметта на животните, и те по-дълго време се измъквали от лабиринта.
Мишките, на които пък давали обикновена вода, излезли от него най-бързо. Второ място заемат гризачите, на които давали омега-3.
Учените предполагат, че тази полезна киселина ликвидира въздействието на фруктозата върху паметта.
Това не е единственият негативен ефект върху фруктозата. Също понижава и пластичността на мозъка.
Изследователите стигат до този извод, като проверяват как мишките се възстановяват след черепно-мозъчна травма.
Мишките с високофруктозна диета се нуждаели от 30% повече време, за да намерят изход от лабиринта.
Получените резултати показват, че фруктозата нарушава пластичността – създаването на нови връзки между невроните, което протича, когато научаваме или преживяваме нещо ново.
За всичко да разчитаме на технологиите
Повечето от нас си записват важни дати в календара и си поставят напомняния на телефона, за да не забравят да направят нещо.
Смятаме на калкулатор и използваме GPS навигатори, а информация търсим в търсачките, а не в главите си. И в крайна сметка хипокампът не е добре трениран – областта на мозъка, която участва в консолидацията на паметта.
Предполага се, че това нарушава способността ни да запомняме. Стигат до извода от изучаване действието на лондонските таксиджии.
Тези от тях, които запомняли и изминавали маршрутите без навигатори, хипокампът увеличавал размерите си.
И паметта при тях била по-добра в сравнение с хората на същата възраст и ниво на интелект, които не карат такси.
След напускане на работа обемът на техния хипокамп намалявал размерите си, защото преставали активно да го използват.
Хипокампът възпроизвежда разнообразни пътища, а префронталната кора помага за планирането, коя от тях ще ни доведе до целта.
Когато пътят ни се посочва от технологиите, действаме на автопилот.
Колкото по-често го правим, толкова по-малко разчитаме на хипокампа. И постепенно намалява обемите си.
Това води не само до по-лоша ориентация в пространството. Намаляването на сивото вещество в мозъка е свързано също с нарушаване на паметта и с повишен риск от деменция, така че се постарайте да задействате тази област на мозъка.
Следва да използваме GPS, ако сме се заблудили, а в останалите случаи следва да се опитаме да намерим пътя сами. И като цяло следва по-малко да разчитаме на технологиите, за да тренираме мозъка.
Работа в режим мултитаскинг
Вече е доказано, че не можем да вършим няколко неща едновременно, а се превключваме от едно към друго. Изпълняваме някои тях не толкова ефективно, отколкото ако работим над всяко отделно.
Мултитаскингът не само повишава продуктивността, но може и да навреди на мозъка. Изследователите проучили разпространеният навик едновременно да се използват 2 екрана. Например, да се гледа телевизия и едновременно да се работи на компютър.
Те попитали участниците колко често постъпват така, а след това им направили ЯМР. Оказва се, че мозъкът на тези, които предпочитат да използват 2 екрана едновременно е със значително по-малка плътност на сивото вещество в областта с название предна поясна кора.
Тази част е свързана с контрол на емоциите и с вземане на решение.
